Македонският премиер Зоран Заев даде пространно интервю за сръбското списание CorD, в което се спря на целите на правителството, начело на което е.
По думите му през този мандат кабинетът има за цел постигане „ на пълна трансформация и европеизация на Република Северна Македония“.
Заев допълва, че неговото правителство има „план за иновативна, стабилна и конкурентна икономика, готова да отговори на нови предизвикателства и да предостави шанс на всички“.
В отговор на въпрос очаква ли започване на преговорите за присъединяване към ЕС до края на годината, Заев изрази надежда, че „дискусиите относно рамката за преговори в Брюксел ще имат успешен завършек на Съвета по общи въпроси 10 ноември, след което ще бъде реалистично да се очаква първата междуправителствена конференция да се проведе през декември“.
Запитан какви са възможностите за постигане на компромис с България, ако това е необходимо за интеграцията на РСМ в ЕС, Заев подчерта, че Скопие и София са съюзници в НАТО, от което произтича, че двете страни „са длъжни“ да подобряват добросъседските си отношения, да си сътрудничат и да изграждат приятелство. Премиерът Заев отново подчертава, че „уникалността на македонския език и македонската етническа идентичност е безспорен факт“.
Заев констатира, че „членовете на двустранната мултидисциплинарна експертна комисия трябва да намерят общ език по образователни и исторически въпроси“. И, в същото време, предупреди срещу „предприемането на прибързани стъпки“ и от двете страни.
Запитан за изпълнението на плана за действие по Преспанския договор с Гърция и работата на двустранната експертна комисия по исторически, образователни и археологически въпроси, Заев изрази ласкава оценка:
“ Досега е постигнато ниво на конструктивно сътрудничество в комисията в рамките на разпоредбите на Преспанския договор и са установени общи насоки за постигане на решения за препоръките, които тази комисия трябва да представи на правителствата на Република Северна Македония и Република Гърция, като добра основа за намиране на конкретни решения за исторически разкази, които ще възпитават бъдещите поколения в европейския дух на разбирателство и сътрудничество“.
Македонският премиер също така подчертава положителната атмосфера, в която са се провели срещите с гръцкия премиер Мицотакис и гръцкия президент Катерина Сакеларопулу в Атина през септември.
От отговора на Заев на въпрос за отношенията със Сърбия става ясно, че двете страни „поддържат дългогодишни и традиционно добри двустранни отношения, които допълнително се укрепват всяка изминала година. Имаме интензивен и приятелски политически диалог, потвърден от редовни и чести срещи и посещения на високо ниво. Напредването и надграждането на взаимните отношения е нашето ръководство, което ще бъде предадено като безценно богатство за настоящите и бъдещите поколения“, съобщава БГНЕС.
Фактор
По думите му през този мандат кабинетът има за цел постигане „ на пълна трансформация и европеизация на Република Северна Македония“.
Заев допълва, че неговото правителство има „план за иновативна, стабилна и конкурентна икономика, готова да отговори на нови предизвикателства и да предостави шанс на всички“.
В отговор на въпрос очаква ли започване на преговорите за присъединяване към ЕС до края на годината, Заев изрази надежда, че „дискусиите относно рамката за преговори в Брюксел ще имат успешен завършек на Съвета по общи въпроси 10 ноември, след което ще бъде реалистично да се очаква първата междуправителствена конференция да се проведе през декември“.
Запитан какви са възможностите за постигане на компромис с България, ако това е необходимо за интеграцията на РСМ в ЕС, Заев подчерта, че Скопие и София са съюзници в НАТО, от което произтича, че двете страни „са длъжни“ да подобряват добросъседските си отношения, да си сътрудничат и да изграждат приятелство. Премиерът Заев отново подчертава, че „уникалността на македонския език и македонската етническа идентичност е безспорен факт“.
Заев констатира, че „членовете на двустранната мултидисциплинарна експертна комисия трябва да намерят общ език по образователни и исторически въпроси“. И, в същото време, предупреди срещу „предприемането на прибързани стъпки“ и от двете страни.
Запитан за изпълнението на плана за действие по Преспанския договор с Гърция и работата на двустранната експертна комисия по исторически, образователни и археологически въпроси, Заев изрази ласкава оценка:
“ Досега е постигнато ниво на конструктивно сътрудничество в комисията в рамките на разпоредбите на Преспанския договор и са установени общи насоки за постигане на решения за препоръките, които тази комисия трябва да представи на правителствата на Република Северна Македония и Република Гърция, като добра основа за намиране на конкретни решения за исторически разкази, които ще възпитават бъдещите поколения в европейския дух на разбирателство и сътрудничество“.
Македонският премиер също така подчертава положителната атмосфера, в която са се провели срещите с гръцкия премиер Мицотакис и гръцкия президент Катерина Сакеларопулу в Атина през септември.
От отговора на Заев на въпрос за отношенията със Сърбия става ясно, че двете страни „поддържат дългогодишни и традиционно добри двустранни отношения, които допълнително се укрепват всяка изминала година. Имаме интензивен и приятелски политически диалог, потвърден от редовни и чести срещи и посещения на високо ниво. Напредването и надграждането на взаимните отношения е нашето ръководство, което ще бъде предадено като безценно богатство за настоящите и бъдещите поколения“, съобщава БГНЕС.
Още от Свят
ISW: Руското настъпление се провали
Според Института продължаващите украински контраатаки, кампанията с удари на средна дистанция и доминирането на украинските безпилотни системи продължават да ограничават темповете на руското настъпление
Взривът в ресторант в Москва: Мишената е шефът на руските ВКС Александър Чайко, обвинен за клането в Буча
„В ресторант на площад „Кудринская“ в Москва е избухнало самоделно взривно устройство, при което са загинали трима души“, посочват от комитета.
Киев: Илън Мъск може да реши съдбата на Украйна, ако разреши използването на Starlink на територията на Русия
Досегашните кампании на Украйна за дългообхватни удари с дронове разчитаха на алтернативни методи за насочване, включително бордови компютри с изкуствен интелект.