Том Бейтман, Би Би Си

Преди една година, след атаките от 7 октомври и началото на израелската офанзива в Газа, Джо Байдън стана първият президент на САЩ, който посети Израел по време на война. Гледах как той впери поглед в телевизионните камери след срещата си с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и военния кабинет в Тел Авив и каза на страната: „Вие не сте сами“. Но той също така призова ръководството ѝ да не повтаря грешките, които „разярената“ Америка направи след 11 септември.

През септември м.г. в ООН в Ню Йорк президентът Байдън оглави поименна среща на световните лидери, които призоваха за сдържаност между Израел и Хизбула. Нетаняху даде своя отговор. Той каза, че дългата ръка на Израел може да достигне до всяка точка на региона.

Деветдесет минути по-късно израелски пилоти изстреляха доставени от САЩ бомби „bunker buster“ по сгради в южната част на Бейрут. При удара беше убит лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала. Той отбеляза една от най-значимите повратни точки през годината, откакто Хамас отприщи нападението си срещу Израел на 7 октомври.

Дипломацията на Байдън беше погребана

в руините на израелски въздушен удар с американски бомби.

Прекарах по-голямата част от годината, наблюдавайки американската дипломация отблизо, пътувайки в пресцентъра с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на пътуванията до Близкия изток, където работих в продължение на седем години до миналия декември.

Най-голямата цел на дипломацията, заявена от администрацията на Байдън, беше да се постигне прекратяване на огъня за сделка за освобождаване на заложници в Газа. Залогът едва ли може да бъде по-голям. Година след като Хамас си проби път през милитаризираната периметрова ограда в южната част на Израел, където уби повече от 1200 души и отвлече 250, десетки заложници - включително седем граждани на САЩ - остават в плен, като се смята, че значителен брой от тях са мъртви. В Газа масираната ответна офанзива на Израел е довела до смъртта на близо 42 000 палестинци, според данни на управляваното от Хамас министерство на здравеопазването, а територията е превърната в лунен пейзаж от разрушения, разселване и глад. Хиляди други палестинци са в неизвестност. ООН твърди, че рекорден брой хуманитарни работници са били убити при израелските удари, а хуманитарни групи многократно са обвинявали Израел, че блокира доставките - нещо, което правителството на страната постоянно отрича. Междувременно войната се разпространи на окупирания Западен бряг и в Ливан. Миналата седмица Иран изстреля 180 ракети по Израел в отговор на убийството на Насрала, лидер на подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“. Конфликтът заплашва да се задълбочи и да обхване целия регион.

Работейки в Държавния департамент на САЩ, наблюдавах как администрацията на Байдън се опитва едновременно да подкрепи и ограничи израелския министър-председател Нетаняху. Но целта на администрацията да разсее конфликта и да постигне прекратяване на огъня се изплъзваше на всяка крачка.

Служителите на Байдън твърдят, че натискът на САЩ е променил „формата на военните им операции“, което вероятно е препратка към убеждението в администрацията, че нахлуването на Израел в Рафах в южната част на Газа е било по-ограничено, отколкото би било в противен случай, дори когато голяма част от града вече лежи в руини.

Преди нахлуването в Рафах Байдън спря една пратка от 2000- и 500-килограмови бомби, като се опита да разубеди израелците от тотална атака. Но президентът веднага се сблъска с ответна реакция от страна на републиканците във Вашингтон и от самия Нетаняху, който изглежда сравни това с „оръжейно ембарго“. Оттогава Байдън частично отмени спирането и никога не го повтори.

Държавният департамент твърди, че натискът му е довел до приток на повече помощи, въпреки че ООН съобщи за условия, подобни на глад в Газа по-рано тази година. „Благодарение на намесата, участието и упоритата работа на Съединените щати успяхме да доставим хуманитарна помощ на хората в Газа, което не означава, че това е... изпълнена мисия. Това в голяма степен не е така. Това е продължителен процес“, казва говорителят на министерството Матю Милър.

Голяма част от работата на Байдън в региона е поета от неговия главен дипломат Антъни Блинкен. От октомври насам той е направил десет пътувания до Близкия изток в главоломни кръгове на дипломация, видимата страна на усилията, които се полагат наред с тайната работа на ЦРУ в опитите да се сключи споразумение за прекратяване на огъня в Газа между Израел и Хамас.

Но аз наблюдавах как многобройните опити за сключване на сделката бяха провалени. По време на деветото посещение на Блинкен през август, докато летяхме с американски военен транспортьор С-17 на пътешествие из региона, американците ставаха все по-раздразнени. Посещението, което започна с оптимизъм, че сделката може да е на една ръка разстояние, завърши с пристигането ни в Доха, където на Блинкен беше казано, че емирът на Катар - чиято делегация е от решаващо значение за комуникацията с Хамас - е болен и не може да се види с него.

Неуважение?

Така и не разбрахме със сигурност (официални лица твърдят, че по-късно са разговаряли по телефона), но пътуването сякаш се разпадаше, след като Нетаняху заяви, че е „убедил“ Блинкен в необходимостта от запазване на израелските войски по границата на Газа с Египет като част от споразумението. Това беше проблем за Хамас и египтяните. Официален представител на САЩ обвини Нетаняху, че на практика се опитва да саботира споразумението. Блинкен отлетя от Доха, без да стигне по-далеч от летището. Сделката не вървеше наникъде. Връщахме се във Вашингтон. По време на десетото си пътуване в региона миналия месец Блинкен не посети Израел.

За критиците, включително някои бивши служители, призивът на САЩ за прекратяване на войната, при условие че доставят на Израел оръжия на стойност най-малко 3,8 млрд. долара (2,9 млрд. паунда) годишно, както и удовлетворяването на допълнителни искания от 7 октомври насам, е равносилен или на неуспех при прилагането на натиск, или на откровено противоречие. Те твърдят, че сегашното разширяване на войната всъщност е по-скоро демонстрация, отколкото провал на дипломатическата политика на САЩ.

„Да се каже, че [администрацията] е водила дипломация, е вярно в най-повърхностния смисъл на думата, че е провела много срещи. Но никога не са полагали разумни усилия да променят поведението на един от основните участници - Израел“, казва бившият разузнавач Харисън Дж. Ман, майор от кариерата в американската армия, който по време на атаките на 7 октомври работи в секцията за Близкия изток и Африка на Агенцията за отбранително разузнаване. Ман подаде оставка по-рано тази година в знак на протест срещу подкрепата на САЩ за нападението на Израел в Газа и броя на цивилните граждани, убити с американски оръжия.

Съюзниците на Байдън категорично отхвърлят критиките. Те изтъкват например факта, че дипломацията с Египет и Катар, които посредничат с „Хамас“, доведе до сключването на примирие през ноември миналата година, при което бяха освободени над 100 заложници в Газа в замяна на около 300 палестински затворници, държани от Израел. Представители на САЩ също така твърдят, че администрацията е разубедила израелското ръководство да нахлуе в Ливан много по-рано по време на конфликта в Газа, въпреки трансграничния ракетен обстрел между Хизбула и Израел.

Сенатор Крис Кунс, верен на Байдън, който участва в сенатската комисия по външни отношения и който в края на миналата година пътува до Израел, Египет и Саудитска Арабия, заяви, че е изключително важно да се прецени дипломацията на Байдън в контекста на последната година.

„Мисля, че и двете страни носят отговорност за отказа да скъсят дистанцията, но не можем да пренебрегнем или да забравим, че „Хамас“ започна тези атаки“, казва той.

„Той успя да предотврати ескалация - въпреки многократните и агресивни провокации от страна на хутите, на „Хизбула“, на шиитските милиции в Ирак - и привлече редица наши регионални партньори“.

Бившият израелски министър-председател Ехуд Олмерт казва, че дипломацията на Байдън е довела до безпрецедентно ниво на подкрепа от страна на САЩ, но американският президент не е преодолял съпротивата на Нетаняху.

„Всеки път, когато се доближаваше до нея, Нетаняху някак си намираше причина да не се подчини, така че основната причина за провала на тази дипломация беше последователната съпротива на Нетаняху“, казва Олмерт.

Олмерт казва, че пречка за постигането на споразумение за прекратяване на огъня е била зависимостта на Нетаняху от „месианските“ ултранационалисти в кабинета му, които поддържат правителството му. Те агитират за още по-силен военен отговор в Газа и Ливан. Това лято двама крайно десни министри заплашиха да оттеглят подкрепата си за правителството на Нетаняху, ако той подпише споразумение за прекратяване на огъня.

„Прекратяването на войната като част от споразумението за освобождаване на заложниците означава голяма заплаха за Нетаняху и той не е готов да я приеме, затова я нарушава, прецаква я през цялото време“, казва той.

Израелският министър-председател многократно е отхвърлял твърденията, че е блокирал сделката, настоявайки, че е подкрепял поддържаните от американците планове и е искал само „разяснения“, докато Хамас непрекъснато е променял исканията си.

Но независимо от дипломатическите совалки, много зависи от отношенията между президента на САЩ и Нетаняху. Двамата се познават от десетилетия, динамиката им често е била ожесточена, дори дисфункционална, но позициите на Байдън предхождат дори отношенията му с израелския министър-председател.

Страстно произраелски настроен, той често говори за посещението си в страната като млад сенатор в началото на 70-те години. Както поддръжниците, така и критиците изтъкват безпогрешната подкрепа на Байдън за еврейската държава - някои я посочват като пасив, други като предимство.

В крайна сметка за критиците на президента Байдън най-големият му неуспех в използването на лостове за въздействие върху Израел е свързан с мащабите на кръвопролитията в Газа. През последната година от единствения му мандат хиляди протестиращи, много от които демократи, излязоха по американските улици и университетски кампуси, заклеймявайки неговата политика, държейки плакати “Геноцидът Джо“.

Начинът на мислене на Байдън, който е в основата на позицията на администрацията, се е формирал по времето, когато зараждащата се израелска държава е била смятана за непосредствено застрашена, казва Рашид Халиди, почетен професор по съвременни арабски изследвания в Колумбийския университет в Ню Йорк.

„Американската дипломация в общи линии е била: „каквото поиска и изисква войната на Израел,

ние ще им дадем, за да я водят“, казва професор Халиди.

„Това означава, че при положение, че това [израелско] правителство иска очевидно безкрайна война, защото си е поставило военни цели, които са непостижими - [включително] унищожаването на „Хамас“ - Съединените щати са каруца, прикачена към израелския кон“, казва той.

Той твърди, че подходът на Байдън към настоящия конфликт е формиран от остаряла концепция за баланса на държавните сили в региона и пренебрегва опита на палестинците, живеещи без държава.

„Мисля, че Байдън е заседнал в много по-далечна времева деформация. Той просто не може да види неща като... 57 години окупация, клането в Газа, освен през израелска перспектива“, казва той.

Днес, казва професор Халиди, едно поколение млади американци са станали свидетели на сцени от Газа в социалните медии и много от тях имат коренно различен поглед. „Те знаят какво са им показали хората в Газа, които пускат материали в Instagram и TikTok“, казва той.

59-годишната Камала Харис, наследник на Байдън като кандидат на демократите на президентските избори следващия месец срещу 78-годишния Доналд Тръмп, не идва със същия багаж на поколенията.

Въпреки това нито Харис, нито Тръмп са изложили някакви конкретни планове извън вече започнатото за това как биха постигнали споразумение. Изборите все пак могат да се окажат следващата повратна точка в тази рязко ескалираща криза, но все още не е ясно как точно. | БГНЕС