​ЕК ще следи под лупа родното здравеопазване

Финансирането на болниците ни, каква е организацията и достъпът до здравни услуги на болните българи и как се разходват средствата от здравните заведения са следващите теми, които ще бъдат във фокуса на вниманието на Европейската Комисия.

Това стана ясно от позицията на Натали Чейз, началник-отдел в Генералната дирекция "Здравеопазване и политика на потребителите" в ЕК, изразена в писмо до Националната пациентска организация и федерацията "Български пациентски форум", съобщава “Труда”.

До изявленията на ЕК се стигна, след като в началото на февруари т.г. двете пациентски организации алармираха еврокомисаря Кристалина Георгиева и всички български евродепутати как с водената политика от здравния министър д-р Таня Андреева и приетите от правителството на 15 януари краткосрочни мерки за здравеопазването се погазват евродирективите за подобряване достъпа на болните до лечение. 

"Вместо да вървим напред, ние се връщаме назад, преди 10 ноември 1989 г. Хората умират, без да им се осигури лечение, и то в ХХI век!", каза тогава д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО.

Получавайки писмото на двете организации, Кристалина Георгиева го изпраща на здравната дирекция в ЕК и вчера отговорът бе оповестен.

Комисията отбелязва, че "през последните години достъпът до качествено здравеопазване, включително до лекарства, по-специално за групите в неравностойно положение и в отдалечени райони, както и организацията и финансирането на болничния сектор бяха в епицентъра на загрижеността на ЕС във връзка с България". Тази загриженост е била отразена в редица препоръки и ЕК изброява докладите си по темата. Според Еврокомисията е проблем, че в България е изключително висок делът на частните разходи в здравеопазването (виж таблицата конкретно за доплащането за лекарства по-долу), че имаме лоши здравни показатели, висок е и процентът на българите, живеещи в бедност, както и на застарялото население.

"Комисията стигна до заключението, че за да функционира ефективно българската здравноосигурителна система и да задоволява нуждите на гражданите , е необходима задълбочена реформа", пише още ЕК. Комисията очаква да получи българската национална програма за реформа за 2014 г., за да изготви оценка дали страната ни се съобразява с препоръките и дали върви напред.

ЕК напомня, че за периода 2014-2020 г. се отделят значителни евросредства и България може да ги използва, за да осигури по-добро лечение на болните.

Като потвърждение на констатациите на ЕК е и писмото, което страдащата от мозъчни аневризми Силвия Петрова (29 г.) написа вчера до еврокомисаря по здравеопазване Тонио Борг. В нейното положение изпадат 250 българи годишно - все млади хора, които са майки или бащи, но спасението им не се покрива от здравната каса. А то е непосилно - между 30 000 и 40 000 лв. за всяка вътресъдова операция. НЗОК плаща само по 10 000 лв. на пациент.

"Все още не съм прочела писмото на ЕК", коментира пред "Труд" часове по-късно министър Андреева. От ведомството казаха, че националната програма за реформа за 2014 г. ще бъде изпратена от правителството и в нея ще се съдържат мерките за по-добро лечение на болните българи.