Последната серия на „Минало (не)свършено“ бе изпълнена с музика и посветена на носталгията по незапочналия „преход“. С кадри от 8 декември 1989 г. водещият Евгений Михайлов върна зрителите към свободното шествие на ученици от столични училища по улиците на София, завършило при сградата на Нотариата и с което те почитат годишнината от смъртта на Джон Ленън.

Тогава тези ученици имаха спомена за това, което се беше случило няколко години по-рано. Джон Ленън бе убит на 8 декември 1980 г., а през ’86 г децата от 31-во училище написаха на стената на Нотариата: „Джон, обичаме те“. Стана голям скандал, припомни водещият.

„На 8 декември 1989 г. обаче учениците излязоха свободно, без страх. Аз попаднах съвсем случайно и докато снимах тези кадри си казах – наистина е дошла свободата за тези хора“, спомня си още водещият.

„Тези кадри ни връщат във време на надежда, спонтанност, естественост, на очакване и заставане на позиция, за която всички знаеха защо са там. Всички спонтанно подкрепиха шествието, но не за да стане весело, а защото имаха обща цел и кауза, идея и желание да се случи, имаха сборно съзнание, което все по-рядко се случва днес по този начин“, каза художничката Надежда Розева, която тогава е 8 клас в Класическата гимназия и се разпозна в архивните кадри.

Другият гост в студиото на „Минало (не)свършено“ Георги Кушвалиев, музикален журналист и радиоводещ, пък на 8 декември 1989 г. е водещ на събирането и пее заедно с учениците.

„В моя живот „Бийтълс“ е групата, която обяснява всичко от „а“ до „я“ – и интереса ми към музиката, и реализацията ми в тази област. На тази сцена тогава присъствах все още като диджей, който да поведе широките народни маси, които нямаха нужда от повеждане и затова диджеят се присъедини към тях и се потопи в атмосферата на това събитие. То е сред най-великите в моя живот, защото в едни момент смятах, че шествието няма да стане, реших, че милицията го е разгромила пак“, спомни си Георги Кушвалиев.

„Страхотен студ беше. Според мен обаче, там бяха хиляди ученици. Когато смятах, че нищо няма да стане и се зададе шествието, чийто край не се виждаше, със запалените свещи, това никога няма да се изтрие от съзнанието ми“, категоричен бе той.

Кушвалиев посочи, че организацията на събитието е поета от Комсомола, който е осигурил апаратура, за да вкара събитието в дирижираните рамки на прехода.

Гледайки архивните кадри с пеещите деца в студа, Георги Кушвалиев изтъкна, че това е минало, което не бива да свършва.

„Не мисля, че е свършило, защото има хора в тези кадри, които не смятам, че са променили своите възгледи. Посланието и личността, за която се бяхме събрали, не са загубили очарованието си“, подчерта Надежда Розева.

Тя посочи, че вярата, че децата на тогавашните деца носят посланието и вкуса към хубавата музика.

„Когато родителят присъства във възпитанието и музикалното такова на едно дете, това е от решително значение. Очевидно ненавсякъде родителите се интересуват и влияят“, каза в началото на втората част на предаването Георги Кушвалиев.

„Сега във времето на свободата, родителският пример е най-важното, защото едно дете може да бъде много повлияно от средата, в която е. Но смело мога да заявя, че в класа на моята дъщеря няма нито едно дете, което да слуша чалга. Моята дъщеря има правото да слуша музиката, която слуша, но тя слуша неща, на които аз обръщам внимание по един или друг начин. Старая се да я водя на различни концерти, самата тя пее църковна музика, нейната гимназия посещава класически концерти, хорова музика. А това се дължи на семейството“, сподели Надежда Розева.

Имам вяра, че много деца в наше време не се увличат по чалга, но важно е какво ние им показваме, категорична е тя.

Когато снимах кадрите на онзи 8 декември, усещах как сълзите ми се стичат, виждайки очите, ръцете, ентусиазма и жаждата да си свободен у децата, призна още Евгений Михайлов.

„Аз през цялото време си мислех: „Това е бъдещето на България. Хората, които ще бъдат нашето утре“, и сърцето ми пееше“, изтъкна Георги Кушвалиев.

„Повечето тогава не се познавахме, но това нямаше значение, защото бяхме обединени от общото преживяване и искреността на своите чувства, а тогава няма прегради и човек не мисли, че човекът до него е чужд“, допълни Надежда Розева и призова да не превръщаме днес в романтика комунизма.

„Надявам се все пак комунизмът някога да се прибере в музеите и да ударим ключа, да си кажем, че това повече никога няма да се случи, независимо, че сега нещата да не изглеждат, че вървят натам“, отбеляза Кушвалиев.

„Независимо кой накъде се опитва да ни тласне, мисля, че имаме ясна проевропейска ориентация“, продължи Надежда Розева.

Евгений Михайлов акцентира и на един специален кадър, от митинга на 10 декември пред "Александър Невски". Камерата му е заснела лицето на най-автентичния български антикомунист - Илия Минев, създател и председател на Независимото дружество за защита правата на човека. Той неизменно беше на всички митинги на демокрацията, но новите подставени лидери на СДС никога не го допуснаха като оратор на трибуните.

На финала на предаването, Евгений Михайлов пусна една от т.нар. песни за партията.

„На носталгиците предлагам да слушат такава музика, да ходят на манифестации, да поднасят цветя на вождовете и да живеят при онези условия“, каза Михайлов.

Виж ТУК цялото предаване.