Преди България да започне мерки за генериране на растеж и за увеличаване на доходите, трябва да стабилизираме и да спасяваме. На първо място това са публичните финанси, банковият сектор, икономическата среда, институциите. Едва след това може да се градят всякакви мерки, свързани с растеж и повишаване на доходите...Едва след като се стабилизират тези сфери, само на този фундамент може да се продължи напред. Това коментира в интервю за Mediapool вицепремиерът Томислав Дончев.

Той подчерта, че е изключително неправилното виждане, че доходите се влияят от бюджета. Една много малка част от доходите - тези на държавните служители и минималната работна заплата, се регулират от бюджета. Останалата част от доходите зависи от състоянието на икономиката. А тя зависи от състоянието на банковия сектор, от това дали европейските фондове се движат, от институционалната стабилност.

По думите на Дончев основният свеж ресурс за икономиката ни – европейските фондове, очевидно ще бъде блокиран и през 2015 г. В такъв случай всяка страна залага на инвестиции. Кой идва обаче да си остави парите в държава, където се говори за национализация?, пита риторично той. Дончев е категоричен, че за да се случи това, най-важно е държавата да излъчва стабилност и прогнозируемост. Недопустимо е да има послания, че държавата се е отказала от пазарната икономика и има риск, ако някой утре реши да вкара 150 млн. лв., те да се окажат държавни. Иначе теоретично България би следвало да е свръх приоритетно и атрактивно място дори за съществуващи производства от богатите и стари страни членки на ЕС, защото тук те могат да произвеждат същото на много по-ниска цена. Има причини обаче да не се случва и това е заради нивата на корупцията и политическата стабилност, които все още поддържат едни доста високи нива. Те не генерират предсказуемост и спокойствие, че ако някой прави инвестиция, тя може да съществува при сходни условия пет или десет години. Иначе всичко останало ни е наред, вицепремиерът.

Томислав Дончев прави заявка новите управляващи ще направят всичко по силите си 2015 да не бъде нулева за еврофондовете.

Няма да допуснем 2015 година. да бъде нулева за еврофондовете. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" беше одобрена от Европейската комисия. Целта ни е до март месец да бъдат одобрени поне още две програми, а защо не и три. С най-големи шансове са "Транспорт", "Иновации и конкурентоспособност" и "Наука и образование". Още от първата седмица на правителството бяха положени неимоверни усилия да бъдат изчистени спорните въпроси по всяка една от програмите, като за някои това се случи. Тази седмица остава правителството да одобри програмата за администрацията "Добро управление" и тя да бъде изпратена на ЕК. С министерствата на околната среда, на транспорт, на регионално развитие и на финансите се опитваме още през първата половина на 2015 г. да пуснем авансово една или две схеми, дори съответната оперативна програма да не е одобрена. Това ще стане след консултации с ЕК и то само за проектите с безспорна приоритетност, а такива са някои схеми от програма „Човешки ресурси“, метрото, първите 60 км на магистрала "Хемус“.

В допълнение 2015 г. е последната от стария програмен период 2007-2013 г. Тогава трябва да бъдат платени 2.37 млрд. евро по седемте оперативни програми, плюс още 395 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони и още 14 млн. евро по програма "Рибарство".

Ясно е, че тези 2.37 млрд. евро през 2015 г. няма как да ги усвоим. При блокирана "Регионална развитие" не виждам как ще стане, трябва да се случи някакво чудо. Спомням си като станахте министър в първото правителство на Бойко Борисов оптимистичната ви прогноза беше 80% усвояване на европейските средства.

Никога не трябва да си поставяш ниски цели, защото няма да стигнеш далеч. Винаги поставям високи цели и затова съм предпазлив като коментирам финалния процент на усвояване. Със сигурност обаче ще бъде над 80%, а можеше да бъде и по-висок. Последната година и половина за еврофондовете беше пагубна.”, коментира политикът.

На въпрос дали са необходими реформи по отношение на БНБ, КЗК, КФН, ДКЕВР и т.н. и кога ще се случат, Дончев обяснява: “Реформа безспорно е необходима и то в същата последователност. Това са сфери, по които трябва да се говори изключително внимателно. Тъй като разговорите по тях вътре в коалицията не са с необходимата степен на зрялост, не мога да кажа кога и как ще бъдат направени реформите в тези регулатори. Амбицията ни е мерките да са ясни до началото на 2015 г.”

Що се отнася до това има ли правителството план Б, ако управителят на БНБ Иван Искров не си подаде оставката до края на годината, Дончев е убеден, че такъв план няма. Единственият вариант е да си подаде оставката сам. Случаят има морално значение. Ако гуверньорът на БНБ иска да спаси авторитета на институцията, би следвало да се оттегли.

Дончев смята, че няма риск друга банка да последва съдбата на КТБ, но не е добре за целия банков сектор непрекъснато да повтаряме мерките, защото проблемът с тази не възникнала заради лошо законодателство, а заради лошото му изпълнение, изтъкна Томислав Дончев.