Най-тежкият порок на едно съдебно решение е, когато то е постановено при липсата на безпристрастност, а тя е равнозначна на липса на правосъдие.

Това става ясно от мотивите на Върховния касационен съд (ВКС), който в петък върна за ново разглеждане едно от делата срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Висшите магистрати обявиха, че в присъдата от 4 г. затвор, дадена на Цветанов от Софийския апелативен съд (САС), прозира явна предубеденост на магистратите към личността на лидера на парламентарната група на ГЕРБ, пише в свой коментар „24 часа“.

През 2013 г. той бе обвинен, че е отказал да разреши подслушване на бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров.

Случаят стана известен като делото за 6-те “Не” заради резюлюция, написана върху искането за прилагане на СРС. Сега присъдата на Цветанов е отменена като незаконосъобразна. Решението е на 3-членен състав на Второ наказателно отделение на ВКС с председател Татяна Кънчева и членове Жанина Начева и Биляна Чочева. То е подписано с особено мнение от съдия Начева.

“За първи път в съдебно решение се споменава, че е проявена пристрастност към политик заради публичните му изяви”, коментира известен столичен юрист. “Никой не може да каже дали липсата на безпристрастност се среща често, защото подобна съдебна статистика не се води или поне не е огласявана”, допълни той. Според него работа на инспектората към Висшия съдебен съвет е да проверява колко решения са отменени с подобен мотив. “Имаме късмет, че поради публичния характер на подсъдимия (Цветан Цветанов - б.р.) в случая обществото разбра за какво става дума”, добави юристът.

Според обвинителния акт, внесен от прокуратурата в съда на 31 юли 2013 г., между 26 юли и 18 септември 2009 г. като вътрешен министър Цветанов е осуетил разследване срещу тогавашния шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров и още двама. Той отказал да подпише 6 искания, с които да се даде право на Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” (СДОТО) да подслушва тримата. Според прокуратурата така Цветанов попречил да се съберат доказателства за разкриването на тежки престъпления. Доказателствата не можело да бъдат осигурени по друг начин, пише в обвинителния акт.

Делото тръгна в Софийския градски съд (СГС ) в края на 2013 г. В края на май 2014 г. съдия Тони Гетов осъди бившия МВР шеф на 4 г. затвор и го лиши и от правото 5 г. да заема висши административни постове.

На 9 февруари апелативните съдии Спас Иванчев, Елена Каракашева и Петър Михайлов потвърдиха решението. Цветанов и защитата му обжалваха с аргумента, че магистратите са били предубедени към личността му и че е нарушено правото на защита. Близо 2 месеца след като го обявиха за решаване, ВКС излезе със становище, че апелативните съдии са били явно предубедени към бившия министър.

“Чрез използваните изразни средства съдът внушава, че Цветан Цветанов е целял да засегне устоите на държавата, принципа за разделение на властите, че фаворизира изпълнителната власт за сметка на съдебната, че изземва функциите на съдебната власт и уронва престижа ѝ”, посочва ВКС.

Ето какво пише САС в мотивите си към присъдата, за което е остро критикуван от върховните съдии: “То (лишаването на Цветанов 5 г. да заема държавен пост - б.р.) ще бъде достатъчно възпиращо и за други неустойчиви членове на обществото, заемащи подобни длъжности, при изпълнение на служебните им задължения.”

Според върховните съдии апелативните им колеги се чувстват лично засегнати от политическото поведение на Цветанов, свързано с публично афиширани от него становища по водени разследвания. Например апелативните съдии пишат, че Цветанов е проявил “поведение, което е във висша степен нетърпимо и което показва, че степента на обществена опасност на подсъдимия е твърде висока”, че той “се е оказал не на висотата на заемания пост и на законовите изисквания, неумеещ и неготов за законопослушание.”

Заради тези и други подобни изрази ВКС пише: “Софийският апелативен съд използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето.”

ВКС е съгласен с оплакването на Цветанов и адвоката му Менко Менков, че решението на САС не отговаря на критерия за безпристрастност. В мотивите си апелативните съдии надълго и нашироко твърдят, че имало умисъл в действията на Цветанов да откаже подслушване.

“Умисълът и специалната цел на престъплението не се предполагат, а следва да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин”, напомня ВКС. Той критикува САС за заключението, че “независимо от липсата на данни Цветанов да е познавал лицата, за които не е разпоредил използване на СРС, той е действал с цел да осуети наказателното преследване срещу тях, макар, естествено, да е имал предпочитание към Тодоров, тъй като той е служител на МВР”.

ВКС отбелязва, че съдът сам признава, че тези изводи не почиват на доказателства и не са безспорни, че стоят вън от предмета на доказване, че “повечето от тези фактори са възникнали впоследствие”, че “връзката между Тодоров и Цветанов е логична, но не е безспорна и затова съдът не я прави”.

“И въпреки тези разяснения не се е въздържал да направи внушения за съществуването на такива връзки, демонстрирайки своята лична предубеденост”, отбелязва ВКС. Той се спира и на справедливостта на наказанието, защото не “може да игнорира използваните изрази, които допълват отчетливо картината на изявено пристрастие”.

Върховните съдии анализират как САС омаловажава добрите характеристични данни на Цветанов - бил неосъждан, но длъжността му го изисквала, за него имало положителни характеристични данни, но те били “относително положителни”. Прокрадва се и упрек, че Цветанов не е направил самопризнания, нито е изразил съжаление. Всеки студент по право обаче знае, че е право на подсъдимия да не дава обяснения и че това не може да се тълкува от съда в негова вреда.