"Позицията на Русия, един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност, ще бъде изключително важна (за избора на Генерален секретар на ООН). В миналото руснаците изглеждаха благосклонни към кандидатура на Ирина Бокова. (...) Но, от друга страна, тя е прекалено очевиден избор на Москва, а това вероятно ще предизвика съпротива във Вашингтон, особено защото ЮНЕСКО има лоша репутация в американския Конгрес като "антизападна" институция."

Това пише Гидиън Ракман, известният анализатор на "Файненшъл таймс" в коментар в блог зоната на сайта на изданието,цитиран от "Дневник".

Текстът му е посветен основно на това какво ще реши властта в София относно българската кандидатура за генерален секретар на световната организация.

"Тези български "първични избори" сигурно ще привлекат нищожно медийно внимание, но решението на България може да има сериозни последици върху международната политика в следващите 5 години", казва Ракман.

Авторът посочва, че другият кандидат може да е зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Тя не е потвърдила или отрекла, че може да се кандидатира, но според Ракман мнозина служители в централата на ООН в Ню Йорк демонстрирали пристрастия към 62-годишната българка.

"Тя има репутация на способна и динамична, а опитът ѝ в Световната банка и като еврокомисар по хуманитарната помощ през 2010-2014 г. има все повече тежест предвид бежанските кризи в Близкия изток и Европа. Но самият факт, че името на Георгиева предизвиква отсега вълнение, може да се окаже опасен за кандидатурата ѝ, тъй като често на рано включилите се кандидати в крайна сметка им подлагат крак."

Ракман казва за отношението на руснаците към Кристалина Георгиева, че "може да не им допадне заради това, че тя работи в Еврокомисията, а ЕС наложи санкции заради действията на Русия в Украйна".

Той обяснява на читателите, че изборът би трябвало да стане през септември от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност, а новият генерален секретар да заеме поста през януари 2017г., почти едновременно с новия американски президент.

Ракман разказва, че България има сериозен шанс именно нейният кандидат да заеме поста, но и също така двете кандидатки взаимно да заличат възможностите си в борбата да получат одобрението на правителството в София. Бокова бе посочена от кабинета на Пламен Орешарски, но новото дясноцентристко правителство сега може да застане зад Георгиева, която е от неговото политическо семейство".

Авторът посочва и имената на Данило Турк (бивш президент на Словения и Помощник-държавен секретар на ООН) и Вук Йеремич (външен министър на Сърбия и бивш председател на Общото събрание на ООН). В момента обаче източноевропейците са по-скоро източник на проблеми - от отношението си към имигрантите и Русия до състоянието на демокрацията в Унгария и Полша. Затова може да се окаже трудно който и да е кандидат от района да не дразни никого от големите в световната политика и изборът на генерален секретар да премине към друг район.

В контекста на призивите новият генерален секретар да е жена от Европа, Ракман посочва, че най-голямата интрига, която се върти, е че това може да е... Ангела Меркел. Но той казва, че това може да изглежда престижно измъкване от политически проблеми в Германия, трупащи се покрай имигрантската криза, но нито някой в Берлин е дал подобен сигнал, нито Меркел би рискувала катастрофална ситуация да се кандидатира и да бъде блокирана.

Другата жена, чието име се обсъжда, е Хелън Кларк, ръководител от 2009г. на Програмата на ООН за развитие (UNDP) и бивш премиер на Нова Зеландия в продължение на почти 10 години, зад която може да застанат САЩ и Великобритания, а родната ѝ страна напоследък има добри връзки с Китай.

В крайна сметка Гидиън Ракман изглежда харесва една кандидатурап- на Кристалина Георгиева, защото в контекста на опита ѝ в хуманитарните операции между другото казва: "Един динамичен генерален секретар би могъл да убеди големите страни членки да финансират жизнено важни програми на ООН. Един тъжен и показателен епизод по време на сирийската бежанска криза миналата година е съобщението на Световната програма по прехраната, че заради недостиг на средства орязва помощите за сирийските бежанци. Един харизматичен и известен генерален секретар със сигурност би могъл да убеди богатите държави на света да си помогнат сами - като помогнат на някои от най-отчаяните хора в света."

Припомняма, че вчера група творци и интелектуалци излязоха също с позиция, в която категорично се противопоставят Ирина Бокова да бъде номинацията на България за генерален секретар на най-голямата международна организация.