Ключовата дума е "конфликт" и отминаващата година няма да се запомни с добро - нито за света, нито за България, смята Димитър Ганев от "Галъп интернешънъл". Той открои две ключови международни събития на новата геополитическа карта - конфликтът в Украйна и създаването на "Ислямска държава". "Това ще са конфликти, които няма да бъдат лесно разрешени и ще влияят върху международните отношения още години наред", прогнозира той.

Според него 2014 г. не е била добра и за България. "Политическата криза, в която изпаднахме в началото на 2013 г., не бе разрешена и през 2014 г. За втора поредна година имаме по 3 правителства. Парламентарните избори на 5 октомври пък създадоха повече от сложна конфигурация в Народното събрание, а политическият ни елит остава с много ниско доверие", отбелязва анализаторът. Според него, годината е била лоша за страната ни и в икономически план - бюджетният дефицит премина европейските изисквания от 3 на сто, дългът се увеличи, фалира четвъртата по големина банка, безработицата не намалява, а перспективите за икономически ръст не са оптимистични. Всичко това вещае за България една трудна 2015 г., прогнозира той.

Политологът коментира още, че нивата на песимизъм са останали на почти рекордно ниво. Традиционно тези показатели отбелязват някаква динамика към по-добро след изборите, но последните парламентарни избори не показаха сериозно нарастващ оптимизъм, добави той и подчертава, че единствено при правителството се наблюдава някакъв ръст, но сравнително скромен.

Според Даниел Смилов 2014 г. може да се опише с думата "фалит" - фалит на управлението "Орешарски", фалит на КТБ.

"Сега задачите, които предстоят, са наследството от тези два фалита да бъде преодоляно и да бъде изчистена политическата сфера от корпоративни зависимости, както и да имаме ефективно управление - защото през последните около две години страната беше стигнала почти до неуправляваемост", смята той.

Във външен план Смилов отбелязва, че събитията в Украйна са повлияли и на България, като едно от последствията е развитието около "Южен поток".

От друга страна, политологът откроява това, че гражданите вече имат по-добра представа за корпоративните влияния върху властта.

"Явно съвременният демократичен модел изисква сериозно, почти непрекъснато внимание от страна на гражданите върху дейността на политиците и когато политиците се отклонят от обществения интерес, трябва да има някаква реакция", добави Смилов.

Неговото притеснение, по думите му, е, че публичната среда, включително и медиите, невинаги играят позитивна роля в окуражаването на тези тенденции.

За Петър Николов 2014 г. е годината на възстановената надежда. Според него проблемът при кабинета "Орешарски" е бил, че никой не е вярвал, че България върви добре.

"Двигателят на функционирането на държавата и на институциите е общественото доверие, пълният срив на доверието води до липса на всякаква надежда, че нещо може да се оправи, а когато обществото загуби надежда, настъпва време, в което може да се случат тежки социални катаклизми", обяснява той и допълва, че това вече е зад гърба ни.

По думите му позитивна промяна е, че обществото е усетило сила в себе си, че може да се включи в политическия процес, че не е безгласна буква. Същевременно не залитнало да търси някакви месии.

Според Николов това е бил тежък период за политическата класа в България.

"Логиката е следната - за да има стабилна икономика и страната да се развива добре, трябва да има стабилно правителство. За да бъде стабилно правителството, то трябва да отговаря на очакванията на обществото и на изборните резултати. Когато нещо в тази поредица не се е случило както трябва, се стига до такава катастрофа, която преживяхме, и се надяваме, че няма да се повтаря", коментира той.