Ще има правителство и най-вероятно негов министър-председател ще бъде г-н Бойко Борисов. Ще бъде сглобено управляващо мнозинство в парламента. Но цената, на която това ще се случи, ще бъде отказ от реформаторска политика, от която България се нуждае, направи равносметка на преминалите преговори Антоний Гълъбов в интервю за Радио "Фокус". "След първата вълна от консултации, тъй като без съмнение тази седмица те ще продължат, е възможно да се продължи във формат с три политически партии и коалиции. Всъщност и трите са коалиции – Патриотичният фронт, Реформаторският блок и АБВ. Винаги при преговори между една партия и коалиция има известно напрежение."
Политологът коментита и разговорите с Реформаторския блок. Според него при тези разговори статутът на представителите на Реформаторския блок на тази консултация не е бил водещият проблем. "Основният проблем е в това, че Реформаторският блок настоява да бъдат предприети средносрочни ангажименти за сериозни реформи, като съдебната и административната реформа, а това очевидно не е тема, по която може да се конфигурират в този парламент. Така че там е основният проблем, а не във взаимните упреци за това, колко партии са формирали Реформаторският блок. Истинският проблем е в обхвата и дълбочината на реформите, които настоява да бъдат правени Реформаторският блок", поясни професорът.

Помолен да окачестви предстоящата преговорна седмица, Антоний Гълъбов коментира, че тя ще бъде белязана от влиянието на избирателите. "Ако през миналата седмица имахме по-скоро инициативата на ГЕРБ, на едни по-скоро политически консултации между политически партии, то през тази седмица ще тежи мнението на избирателите. Това ще видим най-вероятно още днес на срещата на ГЕРБ от 12.00 часа, защото избирателите на ГЕРБ искат този път ГЕРБ да управлява. След като за трети пореден път ГЕРБ печели избори, означава, че волята на избирателите е ГЕРБ при всички положения да формира правителство, и то да доминира това правителство и да реализира политиката, за която е получила подкрепа."
По думите на проф. Гълъбов, същото важи и за избирателите на Реформаторския блок. Така че той не очаква съществена промяна в позицията на Реформаторския блок по абсолютния приоритет за съдебна реформа, за административна реформа, за необходимостта от предприемане на дълбоки действия за задълбочаване на интеграцията на България в НАТО и в ЕС. С други думи, не се очаква да има промяна на политическите позиции.
Политологът прогнозира още, че ГЕРБ ще се ориентира към консултации на експертно равнище, ще бъдат направени най-вероятно стъпки в тази посока, като ще продължи много интензивния диалог с всички потенциални партньори на ГЕРБ за формирането на мнозинство. След 27 октомври, след като бъде свикано Народното събрание ще започне вече последният срок, президентът ще връчи проучвателния мандат на най-голямата политическа формация и тя ще трябва да представи своя кабинет. Така че навлизаме във втората фаза на този процес
По думите му, няма обяснение защо ГЕРБ и РБ не постигнаха принципно съгласие помежду си много по-рано, още преди изборите, така че да е ясно при подобно разпределение на мандатите как ще работят заедно двете. За съжаление, това не беше направено през изминалата година и половина и точно затова сега сме свидетели на необходимостта да се компресира изгубеното време в политическия смисъл.
На въпрос ще се разпадне ли Реформаторският блок, което много експерти предвиждат, Антоний Гълъбов отговаря: "Това зависи от втората и третата фаза на консултациите. Това ще се отчита следващите 2-3 седмици. Онова, което е много важно от досегашният ни опит е, че десните сили не издържат на напрежението на управлението. Ако си спомняте в края на мандата на правителството „Костов“ имаше подобно напрежение, и то тежко, вътре в парламентарната група. Тогава, ако си спомняте, ВМРО реши, че трябва да промени политическото си присъствие. В края на този мандат се създаде една формация, която настояваше, че СДС трябва да се коалира с ДПС и т.н. Десните съюзи във властта трудно понасят напрежението. От друга страна обаче, ако Реформаторският блок остане в опозиция, тогава по-вероятно е да се стигне до подобен процес, най-малкото защото в него има политически партии като СДС, които практически нямат друг шанс да съхранят присъствието си освен в рамките на едно управляващо мнозинство. Така че има силен натиск от страна на политици за участие във властта на всяка цена, но едновременно с това избирателите на Реформаторския блок очакват да бъде следвана политиката, която е заявена, с други думи, политика за сериозни реформи, без които практически не могат да бъдат решени актуалните промени на страната.
Той коментира и как би изглеждало бъдещото правителство – ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт с подкрепата на АБВ примерно. "Това е възможен вариант. Така би изглеждала парламентарната подкрепа. Правителството най-вероятно обаче би изглеждало по друг начин. Аз очаквам, че в правителството във вид на министри и заместник-министри ще се появят и политически фигури, свързани с други политически партии. Всъщност най-вероятно ще имаме едно правителство с няколко министри, които ще представляват отделните политически формации и с основен корпус от министри от ГЕРБ."
Проф. Гълъпов смята, че в този парламент, колкото и да е парадоксално сравнение с предишния, няма да има проблем с кворума. Така че в това отношение има малко по-силна фиксация върху числото 121.
Прогнозата на политолога за дълготрайността на 43-ото Народно събрание е, че трудно ще успее да завърши мандата си, а дори и да го направи – големият въпрос е на каква цена ще се случи това. Първата най-кратка възможност е да се върви към планирани предсрочни избори заедно с местните избори догодина по това време. "Това би било отговор желанието на хората наистина да започне някаква трайна промяна в партийния политически живот и тогава ще имаме възможност едновременно да подменим както местното, така и националното управление. Следващата възможност, към която много колеги се ориентират, е президентските избори през 2016 г. Практически това е свързано с хипотезата за личната политическа биография на господин Борисов, но ми се струва, че разумният хоризонт, на който би трябвало да се преговаря, е едногодишен период", е убеден проф. Гълъбов.