Данни на НСИ за демографското развитие на България през 2015 г. показват, че динамиката на раждаемостта в България не се различава значително от тази в ЕС. От 1990 г. насам раждаемостта у нас е по-ниска от тази в останалите страни, но в периода 2002-2009 г. държавата ни се приближава до средните стойности. През 2015 г. раждаемостта в България е 9,2‰ (9,2 живородени на 1000 души население) при средно 10,1‰ за ЕС през 2014 г. Проблемите в страната ни са по-ясно видими по линия на коефициента на смъртност, който през 2015 г. достига рекордните 15,3‰ (15,3 починали на 1000 души население).Това е най-високата стойност от 1965 г. насам. В ЕС този показател остава много по-нисък и стабилен, като след 2003 г. дори пада под 10‰.

През 2015 г. България  са напуснали 29,5 хиляди души, а заселилите се са 25,2 хиляди души, т.е. с 4,3 хиляди по-малко. Възрастовата и полова разбивка на външната миграция показва един от основните източници на ниската раждаемост у нас – високата миграция на жени на възраст 15-29 г. През 2015 г. те са 4,8 хиляди и са два пъти повече от заселилите се 2,4 хиляди. От легендата на графиката може да активирате и данните за миграцията на мъжете, които показват сходни стойности.

В останалите възрастови групи разликите между броя на заселилите се у нас и напусналите страната е много по-малка. Този тип миграция на млади хора оказва дългосрочно влияние както върху раждаемостта, така и върху смъртността и всъщност е основният катализатор на негативните демографски процеси у нас. Причината е, че намаляващият брой на младите хора води до цялостен спад на броя на населението, което значи, че, за да изчислим коефициента на смъртност, броят на починалите се разделя на по-малък брой общо население, т.е. смъртността е по-висока. Налице е и влошаване на възрастовата структура на населението, което също оказва влияние върху коефициента на смъртност, тъй като все по-голям дял от хората в страната са възрастни. Отчита се спад на потенциалния брой на новородените през следващите години, което оказва влияние и в двете посоки – възрастовата структура се влошава по-бързо, а населението нараства по-бавно (или намалява по-бързо, както е в нашия случай). 

Негативният ефект на външната миграция върху раждаемостта се потвърждава от данните за тоталния коефициент на плодовитост. Той показва средния брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен период в зависимост от повъзрастовата плодовитост за съответната година, а разликата между България и страните от ЕС (където има данни само за периода след 2001 г.) е минимална.

Между 1974 и 1997 г. тоталният коефициент на плодовитост у нас намалява от 2,29 на 1,09 деца. Следва период на покачване до 1,66 деца през 2009 г., последван от нов спад до 1,48 деца през 2013 г. През 2014 и 2015 г. тоталният коефициент на плодовитост у нас е 1,53 деца на една жена, което е близко до стойностите за ЕС от 1,58 деца на жена през 2014 г. С други думи: ако всички тези млади жени, които напускат страната, оставаха тук, можем да очакваме коефициентът на раждаемост у нас да бъде още по-близък до този в ЕС.

Така като основен проблем пред демографското развитие на България се очертава миграцията. Страната бива напускана предимно от млади хора, което без непременно да оказва влияние върху тоталния коефициент на плодовитост, дава ефект върху коефициентите на раждаемост и смъртност.