Николай Василев*

Дядо Петко Славейков беше казал, че никога не е късно човек да стане за резил! По повод визитата на президента Румен Радев в Москва, един мастит десен анализатор нправи неочакван коментар. Според него, “Ако България претендира, че има специални отношения с Русия, изградени върху специфични близости - културни, исторически, религиозни - този исторически потенциал трябва да се използва“.
Политологът, в стил изказванията на президента Радев предлага ако наистина имало такъв потенциал, той да се използва, за да бъде намалено геополитическото противопоставяне. "Да вървим в посока на смекчаване и в посока на регулиране на отношенията. Не само между България и Русия, но и между по-широките блокове, чиито представители се явяват те в съвременния свят".

Когато живееш в измислен свят, 

няма как да не катастрофираш

 при допира с реалността. "Специални" (в добрия смисъл на думата) отношения между България и Русия съществуват само във фантазиите на българските русофили. Стратегическо партньорство се гради на общи интереси. Без никакво значение колко мнозина българи харесват руснаците и доколко обикновените руснаци се разбират с българите на битово ниво, българските национални интереси и руските имперски амбиции са просто несъвместими. 
Ако Русия постигне своите геополитически цели България няма да е ценен мост между Москва и Запада, а бедна, слаба, изолирана и зависима.
Това са го разбрали нашите държавници още през 19 век и нищо не ни дава основание да мислим, че нещо съществено се е променило.
Само 7 години след освобождението руското вмешателство е толкова брутално, че България къса дипломатически отношения с Русия. Стамболов успешно еманципира България от хватката на Санкт Петербург, но след неговото падане от власт цар Фердинанд прави неуспешен опит да изгради нормални, равнопоставени и взаимноизгодни отношения с Русия. Опитът завърщва печално. По думите на Цочо Билярски: „Благодарение на публикуваните вече спомени на С. Радев днес може да възстановим доста пълнокръвен образ на този злополучен за народа ни монарх. С особена стойност са тези откъси от тях отнасящи се до сключените с Фердинандово участие тайни договори с Русия през 1902 и 1907 г. В случая с тези договори може да се каже, че „Лисицата“ Фердинанд беше надхитрена от руска страна, но негативите останаха за целокупния български народ.“ 

Русия се оказва ненадежден съюзник и нечестен посредник, 

поради което България преживява ужасни национални катастрофи.
Също толкова неуспешен се оказва опитът на цар Борис да умилостиви Сталин. Макар България и Съветският съюз да поддържат дипломатически отношения докато се водят битките при Москва, Сталинград и Курск, на 5 септември Съветският съюз ни обявява война, макар вече да сме напуснали Тристранния пакт. Очаквано последват неописуеми ужаси!

Докато България дегенерира зад Желязната завеса, като най-верния съветски сателит, не само капиталистическа Гърция, а и комунистическата, но все пак независима от СССР Югославия ни изпреварват значително в своето икономическо развитие. Една от причините все още да не можем да изградим стратегически отношения с македонците е наследството от времето, когато те имаха самочувствието , че са много по-свободни и по-заможни от нас.
„Специални отношения“ с Русия досега е означавало само едно – да сме в положение, да завиждаме на западните и на южните си съседи!
Човек трябва да е наистина много глупав, че да прави едно и също нещо отново и отново и да очаква друг резултат.
Отдавна трябваше да разберем, че мечтаното от безброй български политици "равноправно и прагматично" сътрудничество с Москва е непостижим мираж. Не защото един или друг ръководител в Москва е лош. То не може да се осъществи защото липсва съвпадение на стратегически цели! 
Русия е огромна, мултиетническа страна, която не е заобиколена от явни рубежи. Климатът е суров, транспортните връзки са скъпи. Както е забелязал американският професор по руска история Ричард Пайпс, руският комунизъм произлиза не толкова от марксизма, колкото от руските исторически традиции. По думите на един от малкото руски политици реформатори управлявал едва една година Егор Гайдар: „Липсата на традиция за трайна легитимност на собствеността - това е трагичната отлика на Русия от Европа. Липсва по същество главната психологическа културна основа, върху която се крепи цялото здание на европейския капитализъм. (...) Селяните, които в мнозинството си никога не са приемали аграрната революция на Петър I и Екатерина II, са убедени, че земята е на царя, той може и е длъжен да я прекрои, за да стигне за всички ."
Според Пайпс през столетието преди болшевишкия преврат в Русия бавно си пробива път института на частната собственост. И болшевишката революция е реакция на този процес. Колкото и нелицеприятен да изглежда режимът на президента Путин, вероятността след него Русия да се превърне в страна с върховенство на закона е нищожна. Напълно възможно е да последва 

хаос, или далеч по-жестока тирания

 Появата на проспериращи демократични държави по периферията на „Руския свят“ се привижда от властниците в Кремъл като смъртна заплаха. Те знаят, че не изказванията на Виктория Нюланд, а успехът на Полша беше основното вдъхновение на „Майдана“ в Киев. За Русия е важно страната им да бъде заобиколена от пояс от бедност и несигурност. Какво друго би накарало карелците, бурятите и чеченците да искат да останат в една държава? За България това обаче крие смъртна опасност!
В „необятната страна“ богатството, и добрия живот винаги са зависели не толкова от личните действия на индивида, а от благоволението на владетеля. Интригите и задкулисието винаги са измествали върховенството на закона и конкуренцията. Допирът с руските институции, били те държавни, или частни неизбежно пренася лоши практики в неукрепналата българска бизнес среда, да не говорим за политическия живот.
Сто и четиридесетгодишния ни опитът трябваше вече да ни е научил, че рисковете от сближаване с Русия са далеч по-големи от мечтаните ползи. 
Пребиваването ни в руската сфера на влияние води до забавяне на нашето развитие, в сравнение с това на съседните нам държави. Общуването ни с руските фирми и институции обикновено има токсичен ефект. Русия никога не е заставала зад България, когато сме били в конфликт с когото и да било. И макар, че когато сме били в безпомощно състояние, Русия не се е колебаела да ни удря, ние никога не сме преставали да се опитваме да изградим „специални отношения“ с нея. От това е следвал още един негатив за страната ни. Противниците на Русия често са привиждали в нас потенциален руски сателит и са заставали срещу нашите цели и императиви! Вярно подкрепяли са ни когато сме показвали воля да се еманципираме от руското влияние (Съединението, Лондонския договор за мир, приемането ни в ЕС и НАТО, след като отказахме да позволим на руснаците да прелетят до Косово). Уви отново и отново даваме повод на света да мисли, че някаква невидима сила ни дърпа към Москва, както светлината притегля нощните пеперуди към нагорещената лампа, където ги чака сигурна смърт.

Като народ не трябва да търсим повод за конфронтация с Русия, но ясно и осъзнато да сведем вземане-даването си с нея до възможния минимум. Сега е момента да се възползваме от кризата в отношенията между САШ и Турция и да се опитаме да изградим стратегическо партньорство както с „морските демокрации“ (Великобритания и САЩ), така и с „фронтовите държави като Полша, Балтийските страни и Украйна. 
За да се случи това обаче здравият разум трябва да преодолее насажданото чувство, че видите ли, нашето отношение към Русия било по-различно!
Крайно време е да поумнеем!

*  Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".