Черният сценарий „фалит на КТБ“ и изплащане само на гарантираните депозити до 100 000 евро става все по-реален. Около това мнение се обединиха икономисти, до които „Преса“ се допита. От поставянето на банката под специален надзор на 20 юни минаха три месеца и половина, а все още не е взето решение за бъдещето й. Това прави щастливата развръзка за вложителите с големи суми все по-малко вероятна.

„Обявяването на банката в несъстоятелност след изтичането на срока за специален надзор от БНБ и изплащането на гарантираните влогове ми се струва реалистично“, обяви икономистът Георги Ганев. Засега няма политическо съгласие по въпроса дали да се наливат държавни пари за спасяването на закъсалия трезор, обясни той. „Освен това, както виждаме всички, няма ясно изразени намерения за капитализиране на трезора от акционери и инвеститори“, допълни той.

На това мнение е и финансистът Любомир Дацов, според когото вариантите за КТБ всъщност се свеждат до 2 - или някой стабилизира банката (а такъв досега не се е появил), или фондът за гарантиране на влоговете започва да плаща гарантираните депозити. По закон това става след обявяване на несъстоятелност. Според Дацов е въпрос на време да се вземе такова решение.

Банкерът Стоян Александров все още смята, че не трябва да се изключва възможността за оздравяването на банката. „Докато няма точни данни от БНБ какво е състоянието на КТБ, не е редно да се мисли в най-негативен план“, коментира Александров. „И да има желаещи инвеститори, те не могат да предложат рецепта, докато не са наясно какво става в затворения трезор“, обясни банкерът.

Финансистите коментираха и идеята на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, която ще бъде оформена в законопроект и внесена веднага след като парламентът заработи. Според тях банката трябва да се раздели на „добра“ и „лоша“.

В „лошата“ да останат т.нар. токсични активи и тя да се фалира. Добрата ще се отвори и ще работи нормално. Според Любомир Дацов моделът е възможен. Трябва обаче да е ясно какъв е размерът на токсичните активи (кредити, които не могат да бъдат събрани). Ако те са повече от здравите, разделянето става безсмислено и пак ще се стигне до фалит.

За да се обезпечи изплащането на гарантираните депозити след обявяване на несъстоятелност, фондът за гарантиране на влоговете в банките ще трябва да емитира собствен дълг от около 2 милиарда лева. При положение че актуализация на бюджета не бъде направена, той няма как да се гарантира от държавата. Това означава, че фондът ще трябва да се справи сам и вероятно лихвата по заема ще бъде по-висока, отколкото, ако имаше държавни гаранции.

Втората гореща тема е съставянето на бюджета за следващата година. Кабинетът (когато има такъв) и парламентът трябва да работят в спешен порядък по въпроса, смята Георги Ганев. Ако все пак бюджетът не бъде приет, държавата ще изразходва след януари месечно по една дванайсета от парите, предвидени за 2014 г., докато не бъде одобрен основният икономически закон за 2015 г.

Актуализацията на сметките в хазната за текущата година не е чак толкова важен въпрос въпреки врявата, която се вдигна около нея, твърдят експерти. Според Дацов промяната на приходите и разходите е политически акт, който не е особено необходим. „Това не е истинска актуализация. От 2010 г. насам приходите не се изпълняват така както се планират. Не разбирам обаче каква е необходимостта от допълнителни разходи от близо 500 млн. лв. Благодарение на политиките на няколко правителства разходите са извън контрол и няма никаква ефективност при харченето на държавните пари. Системите за управление не работят. Докато те не се възстановят, бюджетът ще има проблеми със и без актуализация“, коментира той.

„Дали ще има актуализация, не е толкова важно. Ако парламентарните сили не успеят да сформират правителство, точно промяната на сметките няма да е най-голямата драма“, обясни и Георги Ганев.