Иван Сотиров, bulgariaanalytica

Основната задача на Кремъл, още от съветско време, беше насаждането на вярата в непобедимостта на СССР. Това трябваше да доведе до респект и пълна деморализация и смазване на съпротивата сред поробените народи. От друга страна, този мит плюс заплахата от унищожителна световна война, трябваше да принуди Западните демокрации да търпят всички безобразия на комунистическите режими. Сега виждаме, че главните опорни точки на руската хибридна война са същите. Да, за нас опасенията и страховете ни, че бъдещето на страната ни може да зависи от режима в Москва са напълно основателни, както поради огромната зависимост на днешния ни политически елит и икономика от Русия, така и поради трагичния ни исторически опит. Съвсем логично е и другите народи от Източна Европа и пост-съветското пространство да се чувстват застрашени от агресивната политика на путинова Русия. Но, конспиративните теории и митове, за това как Путин едва ли не е организатор на английския Брекзит, на избора на Тръмп за президент на САЩ и на предстоящите избори за президент на Франция и канцлер на Германия, са напълно несъстоятелни. Днес Русия е изправена пред изключително тежка икономическа и демографска криза.Тя не може да реши собствените си проблеми, камо ли да решава световните. Само за три години БВП на Руската федерация е намалял близо два пъти /от 2.1 трлн. щ.д. през 2013 на под 1.1 трлн. щ.д. за тази година/ и е стигнал нивата от преди десет години. Този БВП на РФ се равнява на 1/16 от БВП на САЩ и ЕС взети поотделно. Най-притеснителната новина е тази, че всички външни и вътрешни анализатори говорят за необратимост на кризата в която режима на Путин е вкарал страната си. Трябва да е ясно, че Западът е притеснен не от мощта на РФ, а от все по задълбочаващата се криза която може да избие в агресия и конфликти по нейната периферия. Накърненото имперско самолюбие на разпадащата се империя, историческият комплекс от Запада, който винаги е побеждавал и опитите да се компенсира вътрешния провал с побиването на руското знаме над заграбени съседни територии от Московския хинтерланд, са сериозна заплаха за съседните държави и региони. Така както по времето на СССР от Кремъл продаваха на мамения и ограбван руски народ „светло комунистическо бъдеще“, така днес му продават бъдещо величие и благоденствие, чрез сбъдването на старата имперска доктрина „Москва –Трети Рим“.

Основният въпрос днес е как може да се предотвратят бъдещи военни конфликти и агресия по периферията от страна на Русия. Това може да стане само по един единствен начин. Западът трябва да бъде единен и безкомпромисен в отстояването на принципите на международното право. Винаги съм повтарял тезата, че с диктаторите трябва да се действа като с терористите. С тях не бива да се правят компромиси. За диктаторите има само един аргумент, това е силата. Диктаторите не вярват в принципи и ценности, за тях всеки компромис не е знак на добронамереност, а проява на слабост, която засилва тяхната агресивност. Исторически погледнато, всички опити на демократични лидери да осигурят мир и справедливост чрез добронамерени компромиси, са водили до най-тежките конфликти и до жестока несправедливост. Цената за тази наивна добронамереност, която в повечето случаи се явява чиста форма на конформизъм и глупост, се плаща от народите – плаща се с кръв и страдания. Една от главните опорни точки на Кремълската пропаганда е, че Западът трябва да намери компромис с Русия, на всяка цена, защото иначе от Кремъл били готови да запалят трета световна война. Това е стара пропагандна схема от съветско време – съветската пропагандна машина инвестираше огромни средства в разни комитети за мир по света. Същевременно, режимът в Москва тероризираше няколко стотин милиона роби в страните от бившия социалистически лагер и финансираше „революции“, въоръжаваше и доставяше терористи, наречени „революционери“ във всички точки по света. Сега виждаме същата пропаганда – и нейната цел е много ясна – дайте в името на мира, за да няма световна ядрена катастрофа, да оставим Путин да си прави каквото иска. Под сурдинка се казва: – тези в Кремъл са луди, да не бъдат притискани, за да не запалят ядрена война. Плашат ни и с това какво щяло да стане след Путин: – ами ако дойде някой още по-лош, някой силовак? Нямам намерение да влизам в спора дали Русия е способна да нанесе ядрен удар срещу запада, и какво ще и се случи при такъв опит. Истината е, че лидерите на РФ не са хора, които са готови да умрат за каквато и да е кауза. Те могат да пращат руските момчета да гинат за техните налудничави идеи, но никога самите те не биха се жертвали за тях. Ако бяха такива идеалисти, нямаше да държат децата и парите си на Запад. За наше щастие те не са готови да се самоубиват заедно със семействата си като нацистките маниаци, когато рухна „Третия Райх“, най-малкото защото децата им няма да се върнат от чужбина.

Пиша тези редове, защото напоследък все по-често се сблъсквам с един феномен. Убедени противници на политиката на Кремъл, чистосърдечно повтарят мантрите на кремълската пропаганда. С почуда можем да установим, че най-яростните противници на Путин и най-яростните му привърженици, артикулират едни и същи тези. Разбира се, държа, веднага да отхвърля конспиративната и параноична теория, че дори и критиците на Кремъл са зависими от Москва. Конспиративната версия е вредна, не само защото обслужва една от кремълските мантри за всесилният Путин, а и защото очевидно не е вярна. Да, сигурно, сред най-яростните критици на Путин, има агенти за влияние. Нали още в началото на прехода видяхме как едни от най-кресливите антикомунисти се оказаха сътрудници на комунистическите служби. Сигурно и сега има хора, които по същия начин си перат гузната съвест и си създават нови биографии. Истината обаче е друга. Огромната част от хората, които се бият срещу хибридната война са станали неусетно нейни жертви. Нещо повече, когато на един почтен, демократично мислещ човек му внушиш да повярва в една измама, то той се превръща в най-опасният неин разпространител. Ако искаш да унищожиш един вид, ти трябва да внедриш вирусът убиец в екземпляр от този вид.

Нека да видим как работи системата. Ако някой прононсиран путинофил или мастит червен стратег като Тома Томов излезе по медиите и развие основната опорна точка на кремълската пропаганда – за величието на путинова Русия и нейният всесилен водач, в тази версия надали ще повярва някой непринадлежащ на сектата на русофилите. Когато, обаче, авторитетен човек с доказано проевропейска и пронатовска ориентация възпроизвежда кремълските клишета, пораженията от хибридната атака дават потресаващи резултати.

Тук ще дам един пример, като цитирам въпроса на Бойко Василев и отговора на Президента Плевнелиев в предаването „Панорама“ по БНТ излъчено през миналата седмица:

Бойко Василев: „Не ви ли е странно, че светът се развива обратно на вашата логика и който каже нещо хубаво за Русия печели? Независимо дали е в Америка, във Франция, в Молдова?“

Росен Плевнелиев: „Аз не считам, че избора на Тръмп за президент на САЩ има нещо толкова общо със това, че той, как да кажа, легитимира по някакъв начин президента Путин, защото трябва да си даваме сметка, че досега президентът Путин бе във много сериозна международна изолация. Аз съм присъствал на много международни форуми, във които това беше очевиден факт. Санкциите към Русия са международно признати от цялото демократично семейство. Решенията на ООН срещу руската агресия в Крим са плод на абсолютно мнозинство от почти всички държави членки на ООН с изключение може би на Русия, Северна Корея и още две-три други. Затова аз, разбира се, имам своето притеснение, но то не е толкова свързано от избора на САЩ с избора на президента Тръмп, заради неговата позиция по отношение на Русия, а по-скоро разбира се избора на Тръмп е един много сериозен вътрешно политически проблем на САЩ, който разбира се има своите измерения навсякъде. Антисистемен вот.“

Надали, някой може да се съмнява в това, че г-н Плевнелиев е убеден евро-атлантик. До голяма степен той изгоря заради критики към режима на Путин. Но ето и той е станал жертва на кремълската пропаганда. Нашият президент искрено е притеснен, че „изборът на Тръмп легитимира по някакъв начин президента Путин.“ и нещо повече той говори за международната изолация, в която е поставен Путин, едва ли не в минало време. Плевнелиев артикулира и притесненията на европейските левичари, че „избора на Тръмп е един много сериозен вътрешно политически проблем на САЩ“. Самият въпрос на водещия е като взет на заем от руска про-правителствена медия.

Това, че по мнението на всички сериозни западни и руски анализатори Русия се намира в изключително тежка криза, у нас почти не се коментира. У нас някак незабелязан остана и фактът, че Тръмп, още преди няколко месеца, отстрани шефа на кампанията си Пол Манафорт, защото беше уличен за връзки с Путин и Янукович. Не се коментира и това, че всички лица, които са определени или се спрягат като кандидати за екипа на Тръмп, са от най-десните републиканци с категорична позиция срещу режима на Путин. Такива са и преобладаващите нагласи в Конгреса на САЩ , и то не само сред републиканското мнозинство. Същевременно елегантно се забрави скандалът с руския кандидат депутат от антуража на Путин, който обясняваше как руснаците ще купят България. И докато нашите власти очакваха разграничение от партията на Путин от думите на своя представител, Толстой беше избран за заместник- председател на Думата. Тихо се изпариха и заканите на външният ни министър, че лицето Толстой, ще бъде обявено за персона нон грата. Тези дни Решетников, ръководителят на Русийския институт за стратегически изследвания, под егидата на Президента на РФ, извършва класическо активно мероприятие в навечерието на предстоящите парламентарни избори.

Такива действия не са само демонстрация на имперско високомерие спрямо страната ни от Путин и хората от екипа му. Този израз на презрение към лидерите на системните партии в България е знак, че в Москва са раздразнени от двойните им игри между ЕС, САЩ и Русия. В Кремъл са притиснати от тежката криза и не могат да толерират дребното хитруване на родния политически елит. Посланието е ясно – писна ни от вас, или ще слушате, или ще реализираме друга схема!