Само през 2012 година антимафиотите са успели да предотвратят 14 съмнителни операции за над 1,5 млн. евро по съмнение за пране на пари.
Измамници използват система за интернет банкиране, за да перат пари, показват данни на родното ФБР. Набиращата популярност схема у нас представлява извършване на преводи в реално време от различни географски точки през глобалната мрежа. Така на практика се ограничава времето за реакция от страна на банките да сигнализират за съмнителни преводи и големи суми с интересен произход, посочват от ДАНС.
В тази схема български граждани все по-масово се използват като “мулета” и получатели на пари, откраднати чрез измами в интернет със сайтове дубликати и хакерски атаки. По този начин се източват кредитните карти на нищо неподозиращи хора в чужбина. Но за да се “преперат” парите, те се изпращат по различни сметки на българи през интернет. “Мулетата” получават минимален процент от тези средства, след което на свой ред изпращат крадените пари отново в чужбина за тяхното легализиране.
Друга разпространена схема при “изпирането” на средства е тази с т.нар. “кредити” или “дарения”, извършени предимно от офшорни фирми до български компании с чужд собственик.
Още от България
Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация
Въпреки че не са налице правни основания за това, заради спекулативните коментари и с оглед гарантиране на максимална обективност председателят на Сметната палата ще си направи писмен отвод от всички действия и решения по одитите, отнасящи се до периода, през който е бил служебен премиер
Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново
„Израелците разбират и осъзнават, че не можеш да сочиш с пръст цял един народ за поведението на четирима, петима"
Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора
Недостигът на работна ръка постепенно променя инвестиционните решения на българските компании. През юни 2026 г. 32,4% от предприятията в промишлеността посочват недостига на хора сред факторите, които ограничават дейността им. Заедно с растящите разходи за труд това насочва вниманието към процеси, в които една и съща работа може да се извършва с по-малко ръчни операции.