Навремето британски комик се шегуваше, че основната квалификация, за да станеш председател на ООН е да имаш дълго и трудно за произнасяне име. Ако се спазват правилата, този пост се заема на ротационен принцип и сега е ред на Източна Европа, един регион с достатъчно трудни за произнасяне имена, които може би смятате, че отговорят на това правило. Едва ли. Това пише в своя статия престижното издание „Economist“.

Двете водещи кандидатури за шеф на ООН са на българки. И двете са с имена, които не са трудни за писане и произнасяне от гледна точка на английската фонетика. Но въпросът коя от двете да избере българското правителство вече създава политически трусове в България.

Генералните секретари на ООН не могат да предлагат законодателство или да налагат вето, да изпращат войски на фронта, или да издават изпълнителни заповеди за екзекуции. Но те понякога могат да определят дневния ред или да посредничат между воюващите страни. Така че за малки страни, които жадуват за малко да имат глобално влияние, лансирането на своите граждани да оглавят работата на ООН, е престижната награда. Вторият мандат в ООН на Бан Ки-мун като генерален секретар изтича през 2017 г., и състезанието за неговото място вече е в ход.

По правило шефът на ООН се избира от Съвета за сигурност, което означава, че Русия и Америка, като постоянни негови членки, имат голяма роля в тези турболенции. Сериозен натиск е бил упражнен, особено към Америка, за да бъде избрана за първи път жена за генерален секретар на ООН. Състезанието ще бъде мръсно: кандидатите и техните съюзници вече водят тихи кампании един срещу друг, а някои дори са обещали, че скоро ще се появят доказателства за „корупция“ на своите съперници. Двата отбора трябва да играят едновременно две игри в политическия шахмат: вътрешна, за да спечелят номинациите на своето правителство и международна – да спечелят подкрепата на Вашингтон или Москва.

Българите са с двете силни кандидатури за генерален секретар на ООН. Едната от тях е Ирина Бокова, която в момента оглавява ЮНЕСКО - културната и образователна организация към ООН. Нейният конкурент е Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за бюджета. Миналата седмица г-жа Георгиева представи амбициозен нов план за финансиране на хуманитарна помощ в качеството си на съпредседател на Комисията, назначена от г-н Бан. Назначаването й предполага, че тя е предпочитаният избор на настоящия генерален секретар на ООН.

В София, министър-председателят Бойко Борисов е под натиск да реши коя от двете дамски кандидатури ще номинира. Той е в близки отношения с г-жа Георгиева, но българският премиер държи тя да бъде здравата връзка с Брюксел, макар да може да я номинира. В същото време г-жа Бокова е свързана с политическата опозиция, но една малка партия в управляващата коалиция също би я подкрепила. На 14 януари нейният лидер заплаши да оттегли подкрепата си за кабинета, ако г-н Борисов не я номинира. Г-жа Бокова веднъж беше спечелила американска подкрепа, но след това превърна САЩ в свой враг като лобират във Вашингтон за присъединяването на Палестинската автономия като член на ЮНЕСКО през 2011 година. (Тогава Америка прекрати вноските си към организацията, която покриваше 22% от бюджета на ЮНЕСКО.) Сега Бокова се разглежда като предпочитан кандидат на Москва.

По-нататък изданието коментира шансовете и на останалите номинации за поста генерален секретар на ООН. Всеки от тях обаче има сериозни проблеми във вътрешно естество. Весна Пушич, бивш министър, едва ли ще получи подкрепата на хърватското правителство, въпреки огромните му амбиции да заеме този пост. Компанията на Данило Тюрк, бивш премиер на Словакия, не предизвика никакъв интерес. Малки шансове да бъде номиниран има и Милош Лукшич, министър на външните работи на Черна Гора. Сърджан Керим, бивш външен министър на Македония, също не е печеливша кандидатура.

Има обаче две кандидатури, които са печеливши, ако българите не успеят да излъчат своя номинация. Това са Вук Йеремич, бивш външен министър на Сърбия и Мирослав Лайчак – външен министър на Словакия.

Кой обаче ще се окаже печелившият в тази надпревара – зависи от подкрепата на САЩ и Русия.

Ако американците и руснаците не успеят да постигнат съгласие за някой от сегашните кандидати, има вероятност на преден план да излязат нови лица в последния момент, като някои от тях може дори да не са от Източна Европа. Засега обаче кандидатите от Балканите остават основните фаворити, завършва коментара си „Economist“. 

* Заглавието на материала е на редакцията

Превод: Faktor.bg