Николай Василев

 „Ако мажоритарният вот не мине, ще е пример как не се изпълняват политически обещания.“ Това заяви в телевизионно интервю бившият министър Десислава Атанасова. Подобно мнение изрази и депутатът от ГЕРБ Тома Биков, който преди време беше твърд противник на мажоритарния вот. От ГЕРБ приведоха пример с бритранския премиер Тереза Мей. И тя била против Брекзит, но щом народът се изказал, волята му трябвало да бъде зачетена. Очевидно от управляващата партия искат хем да се приеме избирателна система, от която според повечето експерти, ще се възползват те, хем да не носят никаква отговорност, в случай че промяната доведе до негативни последствия.
По принцип е добре да се вслушваме във волята на народа, но... у нас винаги има едно „но“, което обръща политическата логика и води до абсурди.
От десетилетия насам в обществото битува значимо недоволство от качеството на народните представители, от техните действия, бездействия и преди всичко от тяхната от безотговорност спрямо избирателите. Въпреки това политическата класа не предложи работещи решения за този очевиден обществен проблем. И хората останаха с дълбокото  убеждение, че за партийните централи е по-удобно да вкарват депутати 

„с автобус“ в парламента

Наистина беше въведена преференциална система, но тя се сблъска с два проблема. Реалната невъзможност на избирателите да подреждат „дългите листи“. Когато трябва да избираш от между 16, до над 20 кандидата, а знаеш, че на първия в листата мястото е гарантирано, възможността да селектриаш политическия елит е силно ограничена. Появи се и феномена „16-16“, но не се намери политическа воля за неговото решаване. Този феномен би бил невъзможен, ако партиите и коалициите не бъдат номерирани. Това разбира се щеше да действа като негласен образователен ценз, но едва ли може да се намери оправдание за участие в изборите на функционално неграмотни хора. Все пак образованието у нас е безплатно и задължително от десетилетия.  
Преди пред избирателите да се постави въпросът: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“ Политическата класа трябваше да е предложила повече от един вариант за решаването на болезнения проблем с безотговорността и анонимността на народните представители.
Политическата класа не направи това и остави без алтернатива предложението на сценаристите от  Шоуто на Слави. За мнозина референдумът изглеждаше като

 избор между „политическата класа“ и „народа“

Предвид огромната значимост на темата, насрочването на референдума едновременно с президентските избори беше също безотговорно. 
За да бъде един референдум легитимен е нужна значима обществена дискусия и извеждането на две ясни алтернативи. В повечето демократични страни се създават надпартийни щабове ЗА и ПРОТИВ.Провежда се оживена обществена кампания. Повечето водачи на обществено мнение вземат страна и се обосновават. Едва тогава обществото може да вземе информирано решение.
У нас референдумът се проведе съвместно с президентските избори и никой от основните кандидати не се изрази еднозначно ЗА или ПРОТИВ. Повечето партии, като че ли искаха референдумът да се провали заради недостатъчно участие на гражданите в него.
Без задълбочен дебат и без ясна алтернатива как да се  реши един значим обществен проблем 2 509 864 избиратели гласуваха ЗА мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура. При създалата се ситуация, каквото и решение да вземе парламентът, то ще е свързано с много опасности и ще създаде допълнителни проблеми.  Или ще се приеме една опасна за демокрацията избирателна система, или "волята на народа" ще бъде игнорирана за пореден път. 
А доколкото политическата класа отказва да предложи решения и на други наболели проблеми – като реформирането на съдебната власт и ограничаването на корупционните практики, сблъсъка ѝ с обществото ще става неизбежен. Референдумът на Шоуто на  Слави ни показа, че в условия на сблъсък на обществото с политическата класа рядко се вземат добри решения.