Ако днес напишеш в някоя медия като очевидец как три мутри от СИК и ВИС убиват злокобно политик на опозицията, ще бъдеш ликвидиран за по-малко от 24 часа. А публикацията ти най-вероятно изобщо няма да излезе, защото шефовете на съответната медия ще изпеят журналиста на мутрите.
Преди 82 години обаче в България журналистическият морал и истината са стояли дори пред личното оцеляване. Такъв е случаят с известният български журналист Йосиф Хербст. Днес се навършват 140 години от рождението му. Саможертвата на този общественик не трябва да бъде забравяна, още повече днес, когато българската медийна среда е пропита от зависимости, политическа цензура и корпоративни интереси.
Хербст, който е от еврейски произход, работи първо в редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници, а през 1908 година работи и в „Български търговски вестник“.
По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).
Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 година.
След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 година.
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология, представяйки го за жертва на фашизма. Хербст обаче, който е женен за дъщерята на Петко Каравелов винаги е бил заклет демократ и родолюбец, а журналистическата му почтеност в никакъв случай не може да бъде смесвана с идеологията на комунизма.
Още от България
Мартин Владимиров: „Боташ“ трябва да стане част от вертикалния газов коридор от Гърция към Европа и Украйна
България има изключителна възможност. Турция е най-големият регионален енергиен хъб в региона и страната ни може в бъдеще да се превърне в този транзитен хъб, за който така сме си мечтали от толкова години, смята енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията.
Парламентът избира председател на Държавна агенция „Разузнаване“
В предложения дневен ред на парламента за тази седмица е включен и проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, изслушването му в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането му от Народното събрание
Рекорден дефицит и ключови реформи: Бюджет 2026 влиза в парламентарните комисии
За разлика от предходни години, разчетите за 2026 г. ясно отразяват прехода към по-тясна интеграция в европейското финансово пространство