Не търсете драматичен подтекст в оставката на председателя на Софийския градски съд Калоян Топалов. Това обявиха пред De Fakto магистрати. Според тях предположенията, че оттеглянето е заради бъдещи „страшни“ обвинения срещу Топалов или други предстоящи „бомби“ в съда са силно преувеличени.

Уморил се е от „кръстосания огън“ и тежките битки за СГС, които бе принуден да води през двете години на поста и вече има други планове за професионална реализация, коментират съдии.

Фактът, че заедно с Топалов оставка е депозирала и една от заместничките му – Биляна Балиева, която ръководи гражданското отделение на СГС, по-скоро свидетелства за общност на професионалните планове на двамата занапред, казват в Съдебната палата.

За изненадващите оставки се разбра вчера късно следобяд, малко след като са пристигнали по пощата във ВСС. И Топалов, и Балинова заявяват, че се оттеглят не само от постовете, но и от съдебната власт изобщо. Желанието им е това да стане от 2 октомври, последния ден преди изтичането на мандата на действащия ВСС. Коментар от Топалов и Балинова няма.

А вестта буни духовете и днес, темата усилено се обсъжда и в Съдебната палата, и във ВСС.

Калоян Топалов не се е притеснявал от прокуратурата и не е имал причини за това, казват негови колеги. Като повод за подобни „притеснения“ се сочат действията на държавното обвинение след доклада на СГС, разкрил скандални нарушения при разрешаването на спецсредства при управлението „Янева“, включително подслушване на дипломати и посолства. Констатациите бяха публично оповестени, както и изпратени на Сотир Цацаров за проверка дали с тези си действия някои от заместниците на Янева не са извършили и престъпления. ВСС отказа дисциплинарни дела по установеното в доклада, а прокуратурата обяви, че ръководството на СГС й „пречи“ и спъва проверката, понеже не давало секретните преписки. В крайна сметка, вместо за погазване на закона при разрешаването на СРС, прокуратурата образува производство за нерегламентиран достъп и разгласяване на класифицирана информация, сиреч за действията на Топалов и проверявалите издадените разрешения за спецсредства съдии. Разследването обаче не е срещу конкретен „извършител“, от него очевидно нищо няма да излезе и председателят на СГС го знаеше, казаха съдии.

Посочването на 2 октомври като дата на напускане пък бива обяснявана със съображението да не се оставя СГС без ръководство, докато настоящият съдебен съвет все още е на власт, а Софийският градски съд е сред любимите мишени на мнозинството.

Какво става оттук нататък?

Това също е интересен въпрос. Обичайно молбите за оставки не стигат веднага до заседания на колегиите на ВСС, които трябва да ги гласуват. Преди това те минават проверката на комисиите за атестиране и конкурси (КАК), където се оглежда включително дали поискалите да напуснат магистрати нямат висящи дела. Топалов и Балинова декларират, че нямат такива.

В този случай процедурата може и да е по-експедитивна, прогнозираха членове на ВСС. А, понеже сегашният съвет ще заседава „до последно“, оставките на Топалов и Балинова могат да влязат в съдийска колегия и да бъдат гласувани от нея ако не следващата, то най-късно по-следващата седмица (примерно на 26 септември).

По-любопитното е друго – при напускане на ръководител, ВСС определя и и.ф. шеф и това вероятно ще направи действащият съвет.

Новият председател на СГС обаче трябва да бъде избран от новите кадровици. Така поне излиза по всички правила.