Коментар на Vevesti

Голямата победа на Нинова със спечелването на президентските избори вече е история. Както и „малката“ загуба на парламентарните. Какво следва… Половин година след извънредните парламентарни избори се вижда, че лидерката на БСП се опитва да печели победи на малки стъпки. Ситуационно, по конкретни поводи, с остра, на места дори неприемлива реторика, която може да се харесва на твърдия електорат и лумпените, но остава  съмнението за неискрена половинчатост и повърхностност.

Корнелия спечели с това, че с поведението си успя да внуши усещането за жива и настъпателна опозиция. Опозиция, твърде различна от времето на Миков. Но от критиките, с които се обзаведе в последно време от своите стана ясно, че БСП далеч не е истинската алтернатива на управлението. Или иначе казано – че цялата пара излиза през свирката.

Корнелия Нинова наистина се опита да превърне опозиционната БСП в предлагаща алтернативи. И в един момент изглеждаше точно така с алтернативния антикорупционен закон. Дали идеята е на президента, а БСП – само парламентарен вносител на идеите му или обратното, няма значение. Въпросът е, че се породи дебат, БСП присъства в медиите и публичното пространство и превърна един изцяло парламентарен проблем в задача на КСНС.

Но точно тук серията от малки победи се превърна в голяма загуба. Операцията завърши с пагубен за авторитета на президента резултат. Първо /за първи път/ един консултативен съвет беше отложен и второ – на неговото продължение Радев и Нинова останаха в пълна изолация. Нещо повече – тази инициатива не само че подкопа авторитета на държавния глава, но затвърди впечатлението, че Радев съвсем не е равноотдалечен от всички партии, но явно подкрепя конкретно левицата. А това вече е голяма загуба.

Този „глух коловоз“ логично доведе до вътрешнопартийна реакция. Преди малко повече от седмица почти половината Национален съвет за малко да бламира идеята за извънреден конгрес. Последваха въпроси  каква алтернатива са всъщност и ако има избори – готови ли са да ги спечелят. Подобен жълт картон е доста по-голяма загуба от серията малки уж победи с „Искаме си Бузлуджа“, „Суджукгейт“, „НДК“ и особено хасковската шуробаджанашка истерия, които минават и се забравят, но оставят лошия дъх на скандалджийството.

Друга тактическа беля на Нинова е изкуствено предизвиканият скандал за оградата по границата с изреченото на прав текст, че не можем да си я пазим надеждно. Това става дни след като се разбра, че ни допускат частично до шенгенската информационна система като първа стъпка към приемането ни в Шенгенското пространство. И обяснимо се приема от непредубедените като част от едно предателско очерняне на страната ни във важни моменти и то не за първи път. Подобно поведение тактически може да носи временен успех и да опиянява носталгиците, но стратегически е загуба, защото си навлича гнева на противниците на БСП и неутралните. А според вътрешнопартийната опозиция да оставаш само на констативно ниво е половин работа. Алтернативата липсва. Защото алтернативната ограда вече беше строена. И на места падна от само себе си. Третият елемент от театъра, наречен „Ние, алтернативата“ се очертава бюджетът. И това, че БСП имат алтернативен също би трябвало да изглежда добре. Да, ама не… 
Днес очаквано беше приет законът на управляващите. Против – 69 гласа при 80 депутати само от БСП при това с подкрепата на един глас от „Воля”, която обяви, че  е против и двата законопроекта. А от парламентарната трибуна най-точното определение за творбата на БСП даде Димитър Лазаров от ГЕРБ, който го нарече „идеен проект“, а не проектозакон.

Първо този алтернативен бюджет беше съставен без да се знае „оригиналът“ на ГЕРБ, което меко казано поражда усмивки. Менда Стоянова го нарече „смешен“ по други съображения. Второ – „Алтернативен бюджет“ е нонсенс. Бюджетът по закон се прави от МС и никой друг. И неслучайно е наречен най-важният закон за годината. Той изразява философията на управляващите по програма, с която са спечелили изборите. По тази логика алтернативният бюджет би трябвало да изразява философията на опозицията, т.е. да е философията на загубилите. Глупаво. Мястото на алтернативните предложения е между двете четения. Точно там, където е мястото и на антикорупционния закон, не в КСНС. По-остри в критиките на бюджета бяха само от една-две извънпарламентарни партии от т.нар. „дясно“ и това е обяснимо по две причини. Първата е, че те отдавна играят едно хоро с БСП и втората – колкото по-малък и по-непредставен си, толкова по-остри и нападателни са критиките ти.

А що се отнася до коментарите по бюджета – на око около 80 на сто от експертите и анализаторите подкрепят правителствения бюджет със закономерните и вероятно обосновани критики . Дори го определят като „повече социален“ за ужас на БСП. А в бюджета на социалистите, който дори не е оформен като такъв по пера, присъства единствено частта за харченето – обичайно за левите управления.

Ако ДПС гласува против,то ще е само заради правилото, че са опозиция. Нито ще подкрепят идеите на социалистите за диференцирано подоходно облагане, нито за премахване на плоския данък, нито за връщането на болниците по закона за лечебните заведения.

Така Корнелия Нинова се очерта за няколко месеца като ситуативен, тактически играч с ходове, носещи краткотраен и съмнителен ефект. Нито ГЕРБ и Патриотите, нито ДПС, нито независимите експерти са на тяхна страна. „Воля” по принцип са като ветропоказател в окото на торнадо. А най-болезненото за нея е, че вътрешнопартийната опозиция в тази преливаща от демокрация партия не одобрява принципно нито нейното поведение, нито кондицията на партията. И да ви кажа къде е кадровият проблем – ако Корнелия Нинова видимо се опитва да го играе мъжкарана и да копира Борисов, на „Позитано“ просто липсва един червен Цветанов, това е.