Ние или македонците сме по-стойностни българи?

Адв. Станислав Станев

В България огромната част на населението има произход от Вардарска или Егейска Македония, от Източна Тракия, от Беломорието, от Западните пкрайнини, а дори и от днешна Албания и Косово. 
До 1944 година хората са знаели произхода, помнили и почитали рода си. Десетки организации на бежанците от всички точки на българското етническо землище са се грижили да поддържат духа на българщината и спомена за родния край. 
До 1944 година ... 
Новата власт не просто не проявява разбиране, а директно започва да "чисти" тези организации една по една, абсорбирайки имуществото им и подлагайки ръководителите им на гонения. А по врема на "Културната автономия на Пиринския край" (насилствената македонизация)? Тогава е било не просто нездравословно, а опасно за здравето и живота да демонстрираш уважение към българския си род от Македония.
Аз съм един от малкото хора, които не намират в произхода си корени от Македония (там, докъдето знам рода си - около 150-200 години назад). Но Македония (както и Тракия и Добруджа) ми е 

болка, любов и вдъхновение 

Днес изключително често срещам хора, които, като стане въпрос за Македония, ми казват "аз имам произход от Македония, ама не знам точно откъде". 
Представяте ли си колко жестока и кървава е била репресията, която е изличила спомена за произхода? Представяте ли си какво е коствало на родители, дядовци и баби на тези хора, да не спазят традицията и да не разкажат на своите деца и внуци откъде тръгва родът им, къде са нивите, които са орали, за да хранят домочадието, къде почиват костите на предците им...
Десетилетия наред се оформи традиция да критикуваме хората в Македония и да им се подиграваме. Да ги критикуваме за това, че са 

забравили корените си 

и да им се подиграваме заради глупостите, които са били принудени да учат повече от 70 години в условията на репресивна тоталитарност. И ги критикуваме тези, които не сме чували за "Кървавата Коледа", не знаем коя е Васка Зойчева или защо е загинала Мара Бунева; тези, които не сме чували за генерал Иван Колев, който (подобно на практиката в Македония) беше изключен от учебниците по история. В тези десетилетия се научихме да говорим за нашите роднини в Македония в трето лице, единствено число - като за чужди; забравихме за кръвта, пролята от македонските българи

за национално обединение

 и за интелектуалците от там, които облагородиха науката и изкуството ни.
Когато критикуваме македонците, че са забравили българския си произход, е добре да се замислим дали ние, дето не знаем в кое село е погребан прадядо ни (не защото сме недостойни, а защото баба ни не ни е казала от страха да не пострада цялото семейство), сме по-стойностни българи.