Георги Коритаров

Ако е вярна поговорката, че денят се познава от сутринта, то политическата година би следвало да се познава като перспектива и състояние по изказванията на политиците и държавниците, които те разгръщат в своите новогодишни приветствия. От тази гледна точка България очевидно следва да очаква една наситена с конфронтация, напрежение и много сериозно обособяване на полюси политическа година. Чудя се къде да поставя кавичките. Може би кавичките в това разсъждение трябва да бъдат поставени върху „сериозно“. 

„Сериозно“ обособяване на полюси и напрежение

 в политически смисъл в България. Сега ще се запитате: „Защо кавички?“ Нима президентът Румен Радев, противно на досегашната традиция, не заложи една висока степен на конфронтация в опита си да се представи като алтернатива на управлението на правителството на Бойко Борисов? Да, така е, но няма никакво противоречие между заявката на Румен Радев и кавичките около определението „сериозно“. Защо да няма противоречие? – бихте попитали Вие. Сега ще Ви обясня защо. Румен Радев, според конституционния регламент, който описва правомощията на президента на републиката, не е в състояние и няма никакъв периметър за действие в сферата на изпълнителната власт. Нито пък има какъвто и да е оперативен периметър за правене на политика. Негов шанс е единствено да припознава направление за развитие, да дава морално-политически оценки или с други думи да бъде един много особен вид конституционен абстракционист в политиката. Когато преди време Румен Радев каза, че България няма нужда от предсрочни избори и че тук у нас няма алтернатива, 

БСП побесня

  Нейната лидерка Корнелия Нинова (да е честито името й – за първи път го споменаваме през новата 2019 година, ще го правим често) наистина изпадна в едно особено трансгранично състояние на политическата си психика. Направи среща с президента Радев и се опита да го убеди, че алтернатива има и това е „Визия за България“. От тази гледна точка президентът Радев в своя абстракционистки формат на поведение има една възможност – да избере да бъде неутрален критик и на „Визия за България“, и на политиката на ГЕРБ, но тогава, когато говори за алтернативи, той трябва да избере нещо конкретно. И ако в крайна сметка избере да се прилепи до позицията на БСП, която твърди, че носи социална алтернатива, тогава неизбежно Румен Радев ще стане част от вътрешния конфликт в БСП. Това е неизбежният конфликт между европейската основа, профил и ценности на лидера на Партията на европейските социалисти Станишев и това, което предлага като неонационалсоциализъм лидерката на БСП Корнелия Нинова. От тази гледна точка кавичките около сериозно имат особена стойност. По този начин ГЕРБ и неговият лидер Бойко Борисов хем ще създадат впечатление за един сблъсък на визии и на идеи срещу нещо, което е в кавички „сериозно“, хем много лесно ще спечелят тази битка, чийто заложник става и президентът Радев, тъй като, ако беше просто между БСП и ГЕРБ, иди-дойди – може и да оцелее, но когато е между Станишев и Корнелия Нинова – никакви шансове.