Според Орешарски президентът се е намесил в работата на изпълнителната власт и е направил още една стъпка в поредицата от небалансирани и едностранчиви действия.
В изявлението на премиера се посочва следното:
„Наскоро Правителството предложи и Народното събрание одобри актуализация на държавния бюджет. Основните цели на актуализацията са насочени към коригиране на възприети в последните няколко години фискални политики, които задържаха икономическия растеж и ограничаваха възможностите за подпомагане на социално слабите групи в обществото ни. Тя предвижда:
- Коригиране на оптимистично планираната приходна част на бюджета, базирана на предвиждания за по-висок икономически растеж. Същите прогнози бяха актуализирани още по време на служебното правителство.
- Разплащане на просрочени от държавата задължения към бизнеса по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС, като предпоставка за редовно плащане на заплати на заетите в частния сектор.
- Социални плащания към хората с увреждания, допълнителни работни места по програмите за временна заетост, разширяване на кръга от граждани, които имат достъп до енергийно подпомагане.
- Рефинансиране на извънредния дълг от 800 млн.лева, взет от правителството на ГЕРБ в началото на годината и подлежащ на изплащане този месец и поддържане на фискален резерв над законово установения минимум.
В обобщение, правителството актуализира тези приходни и разходни направления, които видимо бяха погрешно заложени.
Още в хода на обществените и парламентарни дебати партия ГЕРБ се обяви срещу предложената актуализация с неиздържани икономически мотиви. Самото ръководство на партията още през февруари се отрече от водената до този момент фискална политика и дори уволни своя вицепремиер и финансов министър г-н Симеон Дянков и се разграничи от него. Половин година по-късно представители на същата партия , вече като парламентарна опозиция, заеха обратна позиция, като настояха новото правителство да продължи да изпълнява бюджета, съставен от г-н Дянков, т.е. да продължи неговите фискални политики, критикувани по-рано от самите тях.
Изненадващо към тази позиция днес се присъедини Президентьт с наложеното от него вето, отново с икономически неиздържани и политически пристрастни аргументи, повтарящи тези на опозицията. Така той грубо се намеси в работата на изпълнителната власт и направи още една стъпка в поредицата от небалансирани и едностранчиви действния, които предприема напоследък в противоречие с конституционно възложените му функции на надпартиен, балансиращ и обединяващ фактор в обществения и политически живот.
Наложеното от Президента вето възпрепятства набелязаните корекции във фискалната политика. Дори при евентуалното му отхвърляне от страна на НС остава ефект на забавянето на тези корекции с неблагоприятни последици върху цялото социално-икономическо развитие на страната.
Въпреки очевидната липса на диалогичност в поведението на Президента, Правителството запазва своето уважение към Президентската институция и ще продължи да се стреми към постигане на съгласие между двете институции в интерес на българските граждани.
Правителството започва поредица от консултации с бизнес асоциации, с неправителствени организации, със синдикати и др. относно фискалната политика и актуализацията на бюджета за 2013 г.".
Още от България
Митрофанова: България следва безусловно линията на НАТО и ЕС, а отношенията с Москва са в най-ниската си точка
Руският посланик в София критикува българската външна политика, твърди, че оръжия, произведени у нас, достигат до Украйна, и определя охлаждането на двустранните отношения като резултат от евроатлантическата политика на страната
Божанов: Гледаме нов епизод на “Колеги, прибирайте се”, с процедурни хватки на кабинета не се разбива корупция
Преди година е осуетена проверка на ДАНС в складове за лекарства по сериозни съмнения за схема за източване на значителни средства, включително от Здравната каса, днес поискахме изслушване по темата и управляващите го отхвърлиха, каза съпредседателят на “Да, България”
Стефан Арсов: ГЕРБ не са за изцяло машинно гласуване, да остане смесеното
Около 50% от българските граждани гласуват с машина, а останалите 50% – с хартиена бюлетина, което означава, че смесеното гласуване работи и е добра форма за провеждане на избори, посочи депутатът