На 24 февруари 1943 година е роден първият българин, стъпил на най-високата точка на планетата връх Еверест (8848 м).
"Аз съм на върха, на върха съм — Христо! Тук няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам.", предава по радиостанцията Христо Проданов точно в 18,15 часа на 20 април 1984 година.
41-годишният тогава Проданов се изкачва сам по Западния гребен без кислородна маска. Но остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите с него става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме, което да отнесе в България като знак, че е покорил най-високия връх в света.
Слизането му от върха по същия опасен маршрут обаче се превръща в една от големите трагедии в българския алпинизъм. Останал по принуда да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, се оказва фатално. Умира сам, но щастлив на 21-ви срещу 22-ри април около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.
С постижението на Христо Проданов България се превръща в 19-ата страна, чийто представител стъпва на покрива на света - Еверест.
Още от България
Мирчев: Заплахата от Иран е целенасочена, Стоянов се доверява на служби, които проспаха нападението над Украйна
"Провокативните заявки пред западни медии на анонимни правителствени източници не са новост в хибридния арсенал на Техеран"
Преди властта да закрие Комисията по досиетата: Първи данни от проверка на участниците в обществените поръчки
Проверени са 133 лица, други 184 лица не подлежат на проверка, тъй като към юли 1991 г., когато официално е отменен Указът за Държавна сигурност, те не са били пълнолетни и не е можело да бъдат вербувани
Иво Сиромахов: Това е тежко престъпление, г-н кмете
"Днес цялото това богатство е оставено без всякаква грижа. Оставено е да умре", пише той за парка „Врана“