Народното събрание прие на първо и второ четене промени в Закона за радиото и телевизията. С промяната се дава право мандатът на ръководителите на обществените медии да бъде удължаван до встъпване в длъжност на новите генерални директори. Не беше прието предложението на Патриотичния фронт да бъде записано, че временното управление може да продължи не повече от 3 месеца.

Поправката, внесена от представители на всички парламентарни групи, беше приета на първо четене без дебати със 103 гласа "за" и 12 "въздържал се".

В дебатите за второ четене обаче зам.-председателят на парламента Янаки Стоилов (БСП) намекна, че текстът е свързан с предстоящите президентски избори, преди които изтича мандатът на сегашния генерален директор на БНТ Вяра Анкова. Мандатът й изтича на 1 август и се предполага, че конкурсът за неин наследник трябва да започне през юни. Засега обаче няма знаци както управляващите, така и самият екип на обществената телевизия да са готови за промяна на ръководството.

Този текст изглежда рутинен и логичен, но ако погледнем последиците от подобно удължаване на мандата, ще разберем, че това се превръща в практика, а не в изключение - то стана с Комисията за защита на конкуренцията, вероятно ще стане с Комисията за финансов надзор и с други органи, посочи Стоилов. "Не е въпросът за оценка на работата на ръководството на БНТ, но това, че им се удължава мандатът, означава не че няма потенциални кандидати, а че много по-удобно е да въздействаш върху хора, които знаят, че е изтекъл мандатът им и докато приключат президентските избори или други важни събития, нещата трябва да са такива, каквито са сега", добави Стоилов.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт се усъмни в юридическата компетентност на колегите си от комисията по култура и медии, чийто председател е Полина Карастоянова от неговата парламентарна група. Той се съгласи с Янаки Стоилов, че с промяната мандатът на шефовете на БНТ и БНР се превръщат в безсрочни и пожизнени. Байрактаров предложи срок до 3 месеца след изтичане на мандата, в който Съветът за електронни медии да проведе конкурс и да направи избор.

Зам.-председателят на парламента Иван Иванов от гражданската квота на Реформаторския блок подкрепи предложението на Байрактаров и посочи, че с липсата на срок за конкурс "казваме, че СЕМ е несъстоятелен да проведе конкурса за нов генерален директор". Според него обаче съставът на СЕМ с избора на генерален директор на БНР доказа, че може да си свърши работата много професионално.

Атанас Атанасов от ДСБ също подкрепи предложението на Байрактаров и критикува колегите си, че не са се събудили сутринта и са допуснали в едно заседание да се гласува и на второ четене промяната. Ако няма срок, това би дало възможност до безкрай да тече временното управление, добави той.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обаче възрази срещу предложения от Байрактаров тримесечен срок и попита какво ще стане след три месеца, ако няма избор. Това прекъсва мандата в един момент, без да държи сметка за това какво се случва, ако не се извърши изборът, каза той. И обясни, че този 3-месечен срок би трябвало да се запише като задължителен срок за СЕМ. Въпросът, който повдигате, е трябвало да се обсъди в комисията. Нямаме друга възможност, освен да определим срок, в който регулаторът да се организира и произнесе, отговори му Атанасов.

Независимият депутат Лютви Местан коментира, че предложението на Байрактаров по същество е удължаване с три месеца на мандата и така изключението ще се превърне в правило.

Настимир Ананиев от "Движение България на гражданите" предложи директорите на БНТ и БНР да бъдат избирани от парламента, след като разпределят бюджет от 100 млн. лв, колкото е бюджетът на едно министерство, и по този начин едно такова бездействие ще бъде политическа отговорност в партиите в парламента, а не на СЕМ.

Ирена Соколова от ГЕРБ, която е сред вносителите на поправката, посочи, че нейната цел е да се предотврати този момент на настъпване на криза, на каквато сме били свидетели през 2001 г. Днешната поправка се налага, за да може да предоставим осъзнат и добър избор, посочи тя.

Таско Ерменков от БСП предложи дебатите по второто четене да бъдат отложени за следващо заседание, за да може комисията да се събере и да разгледа още веднъж съмненията и възраженията, за да са сигурни депутатите, че правят нещо по-добро, а не по-лошо. Искането му не беше прието.

Депутатите отхвърлиха предложението на Байрактаров с 36 гласа "за", 14 "против" и 65 "въздържал се". И одобриха пожизнените мандати с 88 гласа "за", 3 "против" и 30 "въздържал се".