Лявото в България е втренчено любовно в Русия, колкото и да е дясна икономическата действителност там, казва в коментар журналистът

Автор: Иво Инджев, ivo.bg

Голяма част от американците и европейците гледат негативно на Русия и са склонни да подкрепят Украйна, дори това да усложни отношенията с Москва, посочва годишното проучване “Трансатлантически тенденции”, публикувано в сряда от американския институт “Джърман маршал фънд” (German Marshall Fund).

Според допитването 71% от американците и 68% от европейците имат недобро мнение за Русия.
58 на сто от запитаните европейци (в Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Гърция, Швеция) смятат, че трябва да се продължи икономическата и политическа помощ за Украйна, дори това да носи риск за увеличаване на конфликта с Русия.

Най-убедени са германците (65%) и шведите (73%). Единствената страна, в която тази позиция е на малцинството, е Гърция (44%).

61% от европейците искат по-строги санкции срещу Русия, но 71 на сто са против изпращане на военно оборудване за Украйна. (Дневник)

Сондажи, като този, зачестиха по целия свят във връзка с претенцията на Русия да очарова света чрез агресивната си политика.

Резултатите са налице до степен, че самият Путин започна да се жалва. Усети се най-после, че НАТО преживява ренесанс благодарение на …него самия и неговата политика, която премина границите на обичайното перчене на великоруския шовинизъм и след агресията в Украйна доведе до небивала световна изолация на Русия в нейната най-нова история. „Голяма заслуга” на Путин, за която самият руски народ един ден ще му потърси сметка!

Прави впечатление на българския читател, че България отново отсъства като територия, на която е правено проучване за отношението към Русия. Не мога да спекулирам защо това е така- изборите за европарламент опровергаха например лъжливата презумпция, че българите вкупом си падат по всичко руско, не само защото кресливите проруски партии претърпяха поражение дори и в уж изцяло русофилската България.

Че българите не си падат по нищо руско се вижда от бита на българина и особено от предпочитаните от българите дестинации за живот и работа извън страната- ориентирани са изцяло на запад. Друг е въпросът, че щедро спонсорираната от Москва проруска любвеобвилност тук има свойството да се надува (ана)болно по сборища подобно на онези зверчета в природата, които разчитат да стреснат противника като се наежват, за да изглеждат по-големи.

Насреща на това платено целогодишно „мероприятие” тук няма нищо подобно.

Да сте чули и видели българи да се кланят на САЩ, Германия, Великобритания или Франция на многолюдни сборища, на които да ги събират от цялата страна с автобуси, за да постигнат ефекта на голямата бройка ( което би се получило без проблем, ако някой плати стотици автобуси да извозят безплатно желаещите да веят на някой спонсориран пикник съответните знаменца)?

Няма и да чуете. Западните демокрации не харчат пари за пазаруване на такъв вид платена любов. Те постигат симпатиите много по-ефективно по естествен път чрез успешния пример, около който гравитират близо милион и половина български емигранти.

Убеден съм, че един ден руснаците ще предявят на режима на Путин сметката по въпроса за похарчените в чужбина пари, както вече стана веднъж след сгромолясването на СССР. Тогава беше осветен с конкретика и без това известният факт за огромните разхищения на комунистическите режими за пропаганда в чужбина. Вестникарските органи на западните компартии съответно фалираха в момента, в който Горбачов им спря субсидията. Така ще фалират един ден и у нас нароилите се тук кърлежи на „течната дружба” с Путин, а гневните руснаци отново ще ни сочат с пръст като омразни „иждивенци”, живеещи на техен гръб, както по времето на Брежнев и Живков.

В статистиката за отношението към Русия обаче има нещо, което не всеки ще забележи, защото просто го няма: няма упоменаване на ляво и дясно. Става дума за американци, германци и т.н., а не за леви шведи, германци или холандци и техните десни сънародници. По света, както у нас, разделителната линия в отношението към деспотизма и руската тирания не минава по разлома между лявото и дясното, а зависи от цивилизационния избор на плоскостта изток-запад.

Сръбският виц, коментиращ делението на Запад и Изток в немския контекст от едно време, говореше за „източно немачко” и „западно имачко”. Днес нашият „елит” отново се прехласва по източното- в смисъл, че немее угоднически пред безобразията на изтока, но търси имането си все така на запад.Неудобният въпрос защо лакомията им не желае да се угоява на щедрата за послушниците руска ясла би трябвало да им бъде задаван всеки път, когато застанат пред публиката с лъжливите си физиономии.

Лявото в България е втренчено любовно в Русия, колкото и да е дясна икономическата действителност там. Докато в Европа- например италианските социалисти, като Федерика Могерини или левия премиер на Италия Матео Ренци, остро упрекват Путин за агресивната му политика.

Нищо подобно не се случва на левия фронт у нас и в…Брюксел, където лидерът на ПЕС Сергей Станишев не е изрекъл нито една публично известна дума срещу Путин. А европейските социалисти си го търпят по същия абсурден начин, по който ЕНП приема Борисов за свой. Май са решили, че е по-добре да държат под око край себе си добре известните троянски коне на Путиk, отколкото да ги пуснат на свобода от златната клетка на европейските партийни семейства и като озлобени диверсанти ( „лазутчики” на руски) да извършат по-големи пакости. Опитомяването чрез хранилката е древен метод за вкарването на дивеча в оборите.

Върхът на българските „странности” обаче е очевидният „симбиоз” между уж враждуващите българските социалисти и ГЕРБ в едно отношение: няма разлика в позицията им спрямо руската агресия. Те упорито избягват да я нарекат така, както я определят колегите им от ПЕС и ЕНП.

Когато чуя Борисов да сподели европейската оценка за руската агресия, използвайки евроатлантическия език, тогава ще приема, че е гражданин за европейско развитие на България. Сега той ламти за евразийската деградация на страната ни напълно солидарно със Станишев и сателитите им в българската политика.

Ако извадите неподписани цитати за казаното досега от Борисов, Вигенин или Станишев за санкциите срещу Русия, трудно ще познаете кой от споменатите политици е авторът. Всички тук са за мир, благоденствие и просперитет, тюхкат се за щетите от руското ембарго, почесват се с витиевати празни приказки по кратуните само и само да не изтърват някоя критика към Путин ( уж десният Борисов дори води в това наведено хоро- хвали се с приятелството си с Путин, защото той му вярвал, че можел най-бързо да построи „Южен поток”). А пък по отношение на Украйна тези субекти са предимно загрижени за българското малцинство ( което няма повече проблеми от останалите граждани в държавата по отношение на живота сред кризата, предизвикана след натиска на Путин Украйна да се откаже от европейския си избор на развитие).

Така погледнато, България, поне що се отнася до т.н. политически каймак на страната, не е разделена. Тя е направо обединена от онова, което разделя света на изток и запад. Защото тук юздите са в ръцете на уж препускащите към Европа, но обърнати назад и на изток каруцари, натоварени с власт. Опонентите на това каруцарско препускане биват наричани с презрение от руския посланик в София Юрий Исаков „маргинали”. Нещо повече, те вече са повишени и в ранг„десни радикали” ( т.е. вече стават опасни за Москва, нещо като украинци) от самото руско външно министерство.

Въпрос на време е обаче препускането с поглед назад да приключи в някоя канавка, може и по трасето за „Южен поток”, ако започнат да го рият като окоп на руския енергиен диктат в България. Първата копка направи Борисов през ноември 2012 г. После с корупционната кирка се препотиха съратниците на Пеевски от кабинета Орешарски и след като бяха изтеглени да си починат ( а и за наказание, че не изпълниха заръката да превърнат евроизборите в проруска победа), бодрият Борисов отново е линия да продължи започнатото.

И така, българите може да са разделени между Изтока и Запада, но това никак не личи на така наречените големи, водещи партии. Те са единни в изпълнението на казармената команда „равнис”, която идва от Москва.

Кога и как това несъответствие на партийното представителство на настроенията срещу българите, ще бъде преодоляно и в България е въпрос, който ще се реши тогава, когато в България се намери организирана сила за отпор на окопалия се тук съветски реваншизъм.