Първата дискусия на Временната комисия по бюджет и финанси беше едно от най-разочароващите неща, случвали се в родния парламент. Това заяви в интервю за Агенция „Фокус” Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика.
„Докато течеше дискусията, когато подуправителят на БНБ, който отговаряше за банковия надзор по време на избухването на кризата, се опита да се защити, че едва ли не всичко е било наред с КТБ, просто никой не е можел да предвиди ликвидна атака. Това е абсолютно нелогично и в разрез с всичко, което пише в докладите на БНБ и одиторите. Те не може да показват неразбиране, а най-вероятно откровено излъчване на лъжи, защото очевидно проблемът не е бил ликвиден, а капиталов”, обясни Ганев.
„Капиталовата дупка все пак е над 4 млрд. лева – това не може да се каже, че е ликвиден проблем. Оставяйки това настрана, решението, което пък дойде в последния момент, и завършекът на обсъждането на най-важната трета точка да се задължи БНБ, ако банката е с отрицателен капитал, да се оздравява, е най-опасният текст, който е бил дискутиран в Народното събрание през последните 15 години. Едно е, ако искаш да махнеш автоматизма, тъй като в момента при отрицателен капитал на една банка лицензът веднага се отнема и това не подлежи на обсъждане. Едно е да махнеш този автоматизъм, което също е до голяма степен грешно, друго е да задължиш БНБ да спасява банка с отрицателен капитал”, посочи Петър Ганев.
„Това на практика тотално би торпилирало всякакви европейски правила, включително и валутния борд. Няма как БНБ да спасява банки. Остава една седмица, в която този текст явно ще влезе в парламента под някаква форма. Много е важно какво ще се случи през тази седмица. Наистина може да зачеркнем доста от последните години, в които България имаше стабилни правила и стабилна парична политика”, допълни Ганев.

Той посочи още, че КТБ не може да бъде спасена в периодите, които са определени от настоящия закон. „Затова се предлага БНБ да не отнема автоматично лиценза на КТБ, а едва ли не да се задължи да оздрави банката, което би дало допълнително време на парламента да взима някакви решения. Абсурдно е тази банка да бъде спасена при положение, че на практика банка няма, защото всички пари в нея липсват – говорим за дупка от над 4 млрд.”, обясни Ганев.
„Няма частен инвеститор с някакъв интерес към КТБ. Досега никой не е предложил нищо конкретно, а просто се правят някакви срещи и се подхвърлят някакви писма. Единственият финансов ангажимент, който се загатва в тези писма е, че държавата трябва да спасява банката, а частният инвеститор само ще я подпира. Ако се тръгне към такова нелогично и невъзможно спасение, то отново минава през държавата, а не през БНБ, и това беше странно как депутатите питат гуверньора на Народната банка: „Как предлагате да се спаси банката?”, и той пак има казва „Това не е наш въпрос”’, коментира Петър Ганев.
„Не БНБ оздравява търговски банки – това може да стане с публичен ресурс, който ще бръкне в джоба на данъкоплатеца и ще бъде крайно погрешно като решение, но така или иначе логичната стъпка е да бъде направено с публичен ресурс, а не чрез Народната банка. Все пак има някакви европейски правила. Има също и валутен борд”, посочи Ганев.