Днес се навършват 179 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски.

Роден в китното подбалканско градче Карлово на 6 юли 1837 г., (18 юли нов стил), образованието си започва в килийното училище в родния си град. Година по-късно продължава в местното взаимно училище.

Иван Кунчев, бащата на Левски умира, когато той е на 14 г. Грижите за младото момче поема вуйчо му – Василий Караиванов.

В периода 1852-1854 г., той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене.

През 1856-1857 г., младежът продължава обучението си в свещеническото училище на даскал Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий.

В края на 1861 г., Левски напуска манастирът, за да се посвети на народното дело.

"Аз съм посветил себе си на Отечеството: да му служа до смърт и да работя по народната воля".

Апостола се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Легендата гласи, че по време на военни упражнения той прави лъвски скок, от който всички са възхитени и започват да го наричат Левски.

В Белград Левски укрепва познанствата си от Първа легия. Там той се запознава и с нови революционери, сред които Ангел Кънчев и Любен Каравелов.

На 11 декември 1868 г. с параход от Турну Мъгуреле (град в Румъния), Дяконът тръгва за Цариград. Започва първата си обиколка във вътрешността на страната, подпомогнат от "Българско общество". Посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. По време на своите митарства проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт.

На 1 май 1869 г., Апостола предприема втората си обиколка. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци.

На 26 август 1869 г.  се завръща в Букурещ. Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си. В края на 1869 г.,  заедно с Любен Каравелов, участва в основаването на Българския революционен централен комитет - (БРЦК)

През май 1870 г., Левски се завръща в България, заема се с доизграждането на комитетската мрежа и създаването на ВРО (Вътрешна революционна организация). За столица на организацията е избран Ловеч. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие.

Васил Левски и председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април-4 май 1872 г.).

ВРО получава сериозни удари от османските власти след Арабаконшкия обир (1872)

Турското правителство получава доказателства за съществуване на територията на империята на бунтовна организация, водена от вече издирвания Васил Левски.

Апостола на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 г. 

И до днес почитаме като по-голям празник  обесването, а не рождението на Левски. Има различни обяснения за това, но по-важното е неговото дело да се пази и помни от цяла България.

"Без революция сме загубени во веки веков".