Премиерът заяви пред журналисти в парламента, че най-големият риск, който според него носи такава тема, са неопределените въпроси. И тъй като темата е повече правно-политическа, му е малко трудно да я коментира.
За мажоритарния вот има толкова много различни системи - такива, които са близки до пропорционалния, и такива, които действително наблягат на мажоритарния елемент, добави премиерът. Според него добрите практики са смесен елемент с мажоритарно начало.
Пламен Орешарски припомни, че в минали периоди в нашето законодателство също е прилагано такова гласуване. По-важно е, подчерта премиерът, гражданите да направят информиран избор.
По аналогичен начин той коментира и останалите два, предлагани от Плевнелиев, въпроса, като подчерта, че по отношение на електронното гласуване трябва да има гаранция за тайната на вота.
Министър-председателят коментира и предстоящия вот на недоверие, който от ГЕРБ обявиха, че ще внесат срещу правителството. Темата според него е неподходяща за ГЕРБ, защото, по негова оценка, при управлението на Борисов и Цветанов точно сектор "Сигурност" е бил доста уязвим и слаб. Преди да направи по-детайлен коментар, Орешарски поиска първо да чуе аргументите на опозицията. Може би, каза той, критични бележки могат да имат политически сили, граждани и НПО-та, които не са допринесли за срива на системата за сигурност през изминалите 4 години.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика