Възможностите на България да задълбочи икономическите си връзки с държавите от Латинска Америка и Карибския басейн ще бъдат сред обсъжданите теми от президента Росен Плевнелиев по време на предстоящите му разговори в Брюксел. 

„Надявам се да успеем да позиционираме България като едно добро място за правене на бизнес“, обобщи очакванията си от срещата президентът Росен Плевнели

Българският президент е в белгийската столица за участие в Срещата на върха на Европейския съюз с Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК). В срещата на високо равнище в Брюксел ще вземат участие държавни и правителствени ръководители на 61 държави от ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн.

„Заявката на страната ни са ниските данъци, най-ниските разходи и възможностите, които предлагаме за правене на бизнес в ЕС. България е стабилна и предоставя изгодни условия за страните от Латинска Америка и Карибите да позиционират търговските си пътища през страната ни“, коментира Певнелиев пред български журналисти в Брюксел. „Годишният стокообмен на България с Латинска Америка е едва около 230 млн. щатски долара и няма как да бъдем доволни от това, можем много повече. Същевременно ЕС е първи търговски партньор на този регион и можем да постигнем повече като използваме платформата на ЕС да задълбочим търговско-икономическите си връзки“, допълни президентът.

В рамките на Срещата на върха ЕС-ОДЛАК се очаква президентът да обмени мнения със свои колеги от Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина. Това са страните, които формират най-голям дял от българския експорт за региона. „Перспективите за българската икономика се изразяват във все по-активните български компании и в увеличаващия се износ. В последните години наблюдаваме отваряне на българския бизнес към нови пазари. Страната ни може да предложи високо качество в областта на информационните и комуникационните технологии, образованието, машиностроенето, възобновяемите енергийни източници, инженеринга, земеделието и производството на храни“, каза още президентът Плевнелиев.

„Не поставям под съмнение възможностите на съвременните технологии да гарантират сигурността и честността на вота в много по-голяма степен при електронното гласуване, отколкото при вота с бюлетини“, категоричен беше държавният глава. Президентът даде пример с Естония, където електронното гласуване е въведено още през 2005 година.