От българите, участвали в проучване през май, 57 процента биха гласували за членството на страната ни в ЕС, ако има референдум подобен на този във Великобритания. 24 процента - биха били против, а 19 процента - не знаят каква ще бъде позицията им. Това показват данни от проучване на института "Отворено общество", представени от Марин Лесенски - програмен директор в организацията при откриване на дискусията "Европа след Брекзит, или за бъдещето на интеграцията в ЕС". Форумът е организиран от Европейския съвет за външна политика - София. Забелязва се неблагоприятна тенденция в подкрепата на членството ни в ЕС - тя намалява от близо 70 процента през 2013 г. до 57 процента през 2016 г. Делът на хората, които искат България да излезе от ЕС се увеличава от 14 на 24 процента през 2016 г., показва проучването. Българите продължават да имат много високо ниво на доверие в европейските институции - три пъти повече, отколкото в българските, показват още данните. 22 процента от участвалите в допитването обаче нямат доверие нито на едните, нито на другите. Според проучването 22 процента биха гласували за партия, която иска излизане от ЕС, а 58 процента не биха гласували за такава партия. Според Лесенски след референдума във Великобритания в ЕС ще има консолидация около еврозоната и "Шенген" и той смята, че за България е добре да засили своите усилия за членство. Според европейско проучване страните-членки искат "Шенген" да продължи да съществува. Други данни показват, че ако "Шенген" спре да съществува, загубите ще бъдат около 470 млрд. евро до 2025 година. Страните имат различни типове мотивация в подкрепа на "Шенген" като свободното движение на хора, икономическите и търговските отношения, отбеляза още Лесенски. 75 процента от българите виждат най-голяма полза от членството в ЕС именно в свободното движение на хора, стоки и услуги при средно 55 процента за ЕС като цяло, посочи още той. Председателят на парламентарната комисия по външна политика Джема Грозданова смята, че с излизане на Великобритания от ЕС, Съюзът губи балансьора в решенията, които се взимат от страните-основателки. Тя изрази надежда, че в крайна сметка Брекзит няма да има. По повод на българското председателство на ЕС, което трябваше да започне от 1 юли 2018 г., Грозданова посочи, че то вероятно ще бъде изтеглено с шест месеца напред. Джема Грозданова припомни българската позиция в подкрепа на общите политики за продължаване на интеграционните процеси в Европа. За нас е важно единството на ЕС да остане и европейският проект да продължи, каза тя. Председателят на комисията по външна политика не смята, че в момента темата за членството на България в "Шенген" е на дневен ред. Тя припомни позицията на страни като Холандия, която обвързва членството ни с два последователни положителни доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка. Грозданова посочи, че страната ни продължава да се стреми към членство в "Шенген", работи заедно с Румъния, но въпросът е, че се очаква политическо решение за това, каквото все още не се взема. Грозданова не смята, че в момента Брекзит ще бъде повод за по-бързото решаване на този въпрос.