От години Москва се опитва да отклони България от евроатлантическия път на развитие и да я превърне в завладяна държава, послушно оръдие на руската политика в ЕС и НАТО. Това Руската федерация може да постигне, само ако държавата е вътрешно разделена, нейните институции са слаби, върховенството на закона е дефицитно и е слабо интегрирана в НАТО и ЕС. Един от най-ефективните инструменти на Кремъл за изпълнението на този план са информационните операции, в които се използва богата гама от инструменти – от фалшиви новини до по-рафинирана дезинформация, като се смесват истини и лъжи, вадят се от контекста, и се представят превратно събития и  мнения.

Хибридната война на Кремъл против България има една ключова характеристика – тя не се обявява, а се води. Нападнатите държави често не осъзнават, че са жертва на хибридно въздействие. Това преди всичко е война на възприятията и там е насочен първият удар. За да се противодейства ефективно на хибридните заплахи, трябва непрекъсната бдителност и ранно идентифициране на признаците на хибридно въздействие. Екипът на Пресцентъра на Атлантическия съвет на България непрекъснато следи информацията в медиите у нас, с цел да открие именно ранни сигнали, говорещи за инспирирани от Москва информационни кампании, насочени против евроатлантическия избор на държавата и обществото ни. Анализът на медийните изяви на определени хора у нас ни дават достатъчно основание, като свържем точките в общата картина, отново да

бием камбаната за подготвяна нова проруска информационна офанзива

Този път като средство за постигане на въздействието се използва идеята за разполагане на ядрено оръжие на НАТО у нас.
За да подчини България и за да бъде изпълнен планът на генерал Решетников, Москва работи за това България не само да има слаба отбрана и зависими от руския военнопромишлен комплекс безнадеждно остарели и оперативно несъвместими с НАТО въоръжени сили, но също и да няма никакво присъствие на Алианса у нас или в региона, особено в Черно море. Що се отнася до последното, Москва се опитва по всякакъв начин да осуети реализацията на взетите от НАТО решения от срещите на върха в Уелс от 2014 г., Варшава от 2016 г. и Брюксел от 2018 г. По-точно става дума за мерките за укрепване на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО и особено за изграждането на адаптираното предно присъствие на НАТО на Югоизток.

Стратегията на Кремъл е установяване на пълно руско военно превъзходство в Черно море  чрез милитаризацията на Крим и изграждането на руския военноморски флот, както и недопускане на установяване на засилено присъствие на НАТО в региона.
НАТО може да има повече присъствие в Черно море, само ако съюзните държави от региона участват в изграждането на адаптираното Предно присъствие и изпълняват договорените мерки в сухопътната, морската и въздушната области. Повече НАТО в Черно море може да има, ако трите страни-членки от региона предприемат реални действия за разполагане на съвместни съюзни формирования (военноморски, военновъздушни и сухопътни) на териториите си. Конвенцията от Монтрьо задава ограничения върху престоя на военните кораби на нечерноморските страни, но що се отнася до възможността за разполагане по суша на сили и средства на НАТО няма ограничения. Така например у нас могат постоянно да бъдат разположени не непременно бойни плавателни съдове, а съвместни сухопътни формирования (напр. многонационална бригада, формирана около една от нашите бригади) или съвместни съюзни военновъздушни бази (за изтребителна и транспортна авиация, авиация за морско патрулиране и борба с подводници). Потенциалът на съвместните българо-американски съоръжения може да бъде развиван тепърва в такава насока. У нас могат да бъдат разположени системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, както и брегови противокорабни ракетни комплекси, и др.
Към момента от трите държави от Алианса в Черно море най-ангажирана с каузата за повече НАТО в Черно море е Румъния. Турция следва своите стратегически интереси, които невинаги съвпадат със съюзните и традиционно не иска да допусне повече НАТО в региона. България може и трябва да играе важна роля в това направление, предвид географското си разположение, но вътрешни фактори системно възпрепятстват вземането на решения в тази сфера. Тези фактори обслужват не българския интерес, а руския. Така те, волно или неволно, се превръщат в

агенти за влияние на Москва

До момента са използвани различни начини за предотвратяване на изграждането на засилено присъствие на НАТО у нас и в Черно море. Идеята за въздържане от участие в регионални формати на НАТО за сътрудничество между държавите-членки от Черно море, илюстрирана най-добре с метафората за „лодките и платноходките“, е постоянно действащ фактор. Тя се основава и експлоатира пацифистките настроения у нас и се подхранва от страховете от ескалация на напрежението в Черно море, което може да се отрази негативно на туризма и търговията.
Напоследък в подкрепа на тезата за „лодките и платноходките“ в публичното пространство е допускана възможността за разполагане на ядрено оръжие на НАТО у нас. Тази идея е нереална, напълно измислена и дълбоко манипулативна. Алиансът никога не е отправял към България такива предложения и едва ли ще разглежда подобни възможности. Замисълът зад този информационен балон е създаване на обществени нагласи не само против ядреното оръжие. Целта е по-далечна и по-коварна – да настрои обществото против каквото и да било засилване на присъствието на НАТО у нас и против всякакво участие на България в укрепването на ролята на НАТО в региона. Така ще се саботира изграждането на адаптираното Предно присъствие на Алианса в Черно море, България ще бъде използвана като страна, която да заема позиции против по-нататъшни инициативи в тази насока. При все, че това ще бъдат инициативи, които нямат нищо общо с ядрените оръжия!
Идеята за ядрени оръжия у нас, или ядрени бази, беше напоследък подета в публичния дебат от хора, които очевидно изглежда, че имат противоположни възгледи. Тя има както привърженици, така иопоненти. И в двата случая обаче, резултатът е вреден за България и за интересите ни да бъдем по-силен съюзник и да има повече НАТО в региона. Защото от борбата на двете позиции – „за“ и „против“ измислената възможност за ядрено оръжие в България, от борбата на теза и антитеза, ще се създадат такива обществени настроения, че в крайна сметка ще спечелят тези, които се стремят да предотвратят каквото и да е засилване на присъствието на НАТО в региона.
За да свържем всички части от общата картина на подготвяната хибридна операция, с цел обработване на общественото съзнание в интерес на руската стратегия, трябва да вземем предвид две основни положения.
Първо, трябва да се има предвид, че темата за разполагане на ядрено оръжие у нас е напълно измислена и не стои изобщо на дневен ред – нито в България, нито в НАТО. В такъв случай, логично е да се направи заключението, че лансирането на въпроса създава медиен балон, служещ за отклоняване на вниманието от други важни теми, както и за допълнително нагнетяване на напрежение сред тези среди у нас, които са традиционно пацифистки настроени и са против НАТО.
Второ. Проблемът е много по-сложен. Раздухването на темата за ядрено оръжие в България не спира дотук. Тя има по-далечна цел и е интегрална част от една координирана информационна стратегия за дискредитиране не само на НАТО, но и на идеята Алиансът да изгражда засилено присъствие в региона, още по-малко да бъдат разполагани каквито и да е конвенционални (неядрени) съюзни сили и средства у нас.
По този начин хибридната кампания се състои в това  нереалната и манипулативна идея за ядрено оръжие в България да стане неразривно обвързана с останалите, стоящи на дневен ред реални и смислени идеи за изграждане на по-силна българска армия, по-тясно интегрирана с НАТО, и на способности (неядрени!) на Алианса в региона. По този начин автоматично настроенията против ядреното оръжие стават и настроения против каквото и да е укрепване на българската отбрана и засилване на отбранителния потенциал на НАТО в региона. Това много добре

обслужва Москва, която цели да държи НАТО извън региона

Очаква се по тази логика в дебата допълнително да бъдат лансирани и положения, оспорващи превъоръжаването на Българската армия и най-вече – придобиването на нов самолет F-16V. Това решение руските проксита в България не са го преглътнали и ще се борят докрай, за да предотвратят подписването на договор за придобиването на машините. Ще се търсят преки и непреки начини сделката да бъде провалена. Затова очакваме следващата манипулативна проруска теза в нашето публично пространство да бъде нова фалшива новина – лъжливото обвързване на придобиването на новите изтребители с идеята за ядрено оръжие в България. Най-вероятно скоро ще циркулира нова фалшива новина, според която новите български бойни самолети ще носят и ядрени бомби, складирани у нас. По този начин измисленият дебат „за“ и „против“ ядрено оръжие у нас ще повлече със себе си и въпроса за придобиването на новия самолет.
Опитът учи, че задължително лансирането на такива дезинформации и особено на фалшиви новини върви ръка за ръка с призив за действие. Очаквано такова действие би бил референдум. Някои политици вече започнаха да използват въпроса за референдума, като ядрената тема се смесва с необходимостта от изграждане на по-силна отбрана. Очаква се и други местни политически фактори да се включат, с цел извличане на предизборни дивиденти, особено предвид предстоящите през май т.г. избори за Европейски парламент. Приятелите на Кремъл у нас ще настояват за референдум, който би бил едновременно както против ядрените оръжия (измислена тема), така и против изграждането на бази или съюзни формирования у нас (реална необходимост). Двете теми ще вървят задължително ръка за ръка, като чрез първата целта е да се компрометира задължително и втората, която няма нищо общо с нея.
В навечерието на изборите за Европейски парламент политическите проксита на Кремъл у нас се очаква да действат точно по този начин. Това е една от пистите за материализиране на руската намеса в избирателния процес в България. Така тези политически сили ще постигнат две цели едновременно – трупане на електорален актив и

обслужване на руския им господар

Използването на идеята за ядреното оръжие у нас в този случай се базира на  стара изпитана техника на манипулация, наречена „сламен човек“ (straw man). Това значи, че на някого се приписва фалшиво или изкривено твърдение или намерение, след което опонентът го опровергава. Така се опровергава нещо, което на практика не съществува. По този начин опровергаващият изкривеното или измислено твърдение дезинформира обществото и трупа актив – в конкретния български случай и електорален актив.
Положението в момента е, че в публичното пространство обективната необходимост от изграждането на силна армия, повече съюзна интеграция и засилване на присъствието на НАТО в Черно море умишлено и съвсем манипулативно бива обвързвана и смесвана с някакво измислено, реално несъществуващо намерение у нас да бъдат разположени ядрени оръжия. Така дезинформационната хибридна кампания, чиито ранни признаци вече долавяме, цели да внуши следното: Щом България гради силна армия като се превъоръжава и работи за укрепване на ролята на НАТО в Черно море, значи страната иска едновременно с това и да има ядрени оръжия на нейна територия.
Ето това е напълно манипулирано внушение.
Така се създава „сламен човек“, по който да се насочат стрелите на манипулирано общественото недоволство и покрай нереалната измислена идея (ядрени оръжия в България) да изгори и това, което е смислено и необходимо точно сега – повече НАТО у нас и в Черно море, разбира се единствено и само с конвенционални отбранителни, а не с ядрени, способности.

Коментар на пресцентъра на Атлантически съвет на България