Николай Василев*

Според Откровението на Йоана, 666 е числото на звяра – едно от превъплъщенията на дявола. 666 743 гласоподаватели участваха в референдума на 30 септември, на който гражданите на Македония трябваше да заявят дали са готови да приемат компромиса за името заложен в договора от Преспа, за да може страната им да преодолее гръцкото вето и да започне процедура за присъединяване към ЕС и НАТО. Макар никой да не знае колко от регистрираните 1 806 336 гласоподаватели живеят днес в републиката, според официалните данни на Държавната изборна комисия активността на референдума е била едва 36.91% от имащите право на глас – т.е. далеч под изискваните 50% всички регистрирани избиратели +1 глас, за да се счита референдумът за валиден. Сред етническите албанци активността беше малко по-висока от средното за страната, но далеч под очакванията.
Управляващите подчертаха, че референдумът, който няма задължителен характер, е бил подкрепен от повече избиратели, отколкото са гласували за президента, или за което и да е парламентарно мнозинство. Те обещаха да внесат проект за промяна на Конституцията в Собранието. В случай, че там не се събере нужното мнозинство от две трети, в страната ще трябва да се проведат 

предсрочни избори

 От опозицията заявиха, че правителството се е провалило и трябва да подаде оставка, както и че договорът от Преспа е мъртъв.
Референдумът не произведе приемливо за всички решение, а върна страната в кризата, която правителството на Зоран Заев повече от година се опитва да преодолее със смели дипломатически ходове.
Гласувалите със „За“ могат с право да обвинят противниците на Договора от Преспа, че са можели да участват вместо да бойкотират. Твърдението на лидера на опозиционната ВМРО ДПМНЕ, че тези, които бойкотирали референдума и тези които гласували "Против" били повече от гласувалите „За“ е елементарна манипулация. Никой не знае колко са „мъртвите души“ в избирателните списъци, колко от негласувалите са бойкотирали референдума и колко не са си дали труда да отидат до урните, убедени, че референдумът ще успее и без тях! 
Но бойкотиращите също могат с право да твърдят, че въпросът на референдума е бил зададен манипулативно. "Подкрепяте ли членство в ЕС и НАТО с приемане на Договора между Република Македония и Република Гърция?" Мнозина заявиха, че подкрепят членството на Македония в ЕС и НАТО, но че са убедени, че това може да се случи и без промяна на името. Кой знае, през следващите 29 години, Гърция може и да се откаже от желанието си да бъде кръстница на съседната държава. Някои гласоподаватели може да подкрепят членството на Македония в една от споменатите организации, но не и в другата, макар досега нито една източноевропейска страна не е била приета в ЕС без да е станала преди това членка на НАТО. Съвсем теоретично, би могло да има и избиратели, които са против членството на Македония в ЕС и НАТО, но приемат договора с Гърция... 
Президентът Георге Иванов демонстративно бойкотира референдума, като заяви, че той вече бил гласувал на референдума от 8 септември 1991 година. Но въпросът на онзи референдум също беше манипулативен: „Дали сте за суверенна и независима държава Македония, с право да се включи в бъдеш съюз на суверенни държави на Югославия?“
Тогава гласуваха 1,132,595 избиратели, като малко над един милион ( 96%) гласуваха „За“, а едва 39,639, или 3.54% „Против“. Но и тогава не беше ясно, колко са гласували за суверенна Македония и колко за някакъв бъдеш съюз на суверенни държави на Югославия?
Подобно на референдума във Великобритания, последният референдум в Македония създаде повече проблеми, отколкото успя да разреши.
Вярващите може да открият в броя на участвалите лоша поличба и да помислят, че 

дяволът е провалил референдума

 Други наблюдатели търсят по-тривиално обяснение. По данни на македонската организация Investigative Reporting Lab през последните седмици в Twitter и Facebook са се появили хиляди фалшиви профила с хаштаг#Bojkotiram - призоваващи за бойкот. Източници на изданието са предупреждавали още преди провеждането на референдума, че Русия води тайна пропагандна кампания с цел провал на референдума, който би гарантирал евроатлантическата интеграция на Македония. Подобни руски намеси не са нищо ново. Британските власти отдавна доказаха, че руската страна е финансирала лица подкрепящи кампанията за Брекзит.
С или без намесата на дявола, с или без решаващата роля на руските служби се получи възможно най-лошият резултат. Както привържениците, така и противниците на Договора с Гърция обявиха победа! Подобно на Брекзит референдумът в Македония раздели обществото, вместо да го обедини пред задаващите се трудности.
Основният проблем с референдумите е, че те понякога позволяват на популисти да обещават непостижими неща и възползвайки се от резултата, или липсата на ясен резултат, могат да направят намирането на реалистични решения невъзможно.
През 2015 година в Гърция бе проведен референдум със следния въпрос:
„Трябва ли да бъде приет планът за споразумение предложен от Европейската комисия, Европейската Централна банка и Международния валутен фонд (...)?“
По време на цялата кампания премиерът Ципрас настояваше, че Европейската политика на съкращения трябва да бъде изоставена. Проблемът му бе, че референдумът се провеждаше не на територията на целия Европейски съюз, не на територията на Еврозоната, а само на територията на Гърция. 61.31% от гръцките избиратели гласуваха с „Не“, но това не промени нищо. Месец по-късно Гърция подписа споразумение съдържащо още по-тежки ограничения!
Британците гласуваха за Брекзит, защото им бе казвано, че ще могат от една страна да ограничат свободното движение (и най-вече правото на заселване) на граждани от Европейския съюз на тяхна територия, че няма да им се налага да плащат значими вноски в Брюксел, и че няма да приемат върховенството на европейското законодателство. Същевременно им бе внушено, че ще могат да запазят пълен достъп до европейския пазар, да сключват свои собствени търговски споразумения с различни страни по света и ще запазят границата между тяхната Северна Ирландия и Ейре без граничен и митнически контрол. Популистите внушиха, че както се казва в една тяхна поговорка, британците ще могат хем да си изядат тортата, хем да си я имат! В резултат на това, вече две години Великобритания се тресе и никой не знае как ще завърши кризата. Дали след допира с реалния свят Тереза Мей, или някой неин наследник няма да даде заден ход, както направи Ципрас? Или от гордост британският народ няма да изпие отровната чаша докрай?

Какъв точно е проблемът в Македония?

След като Държавната избирателна комисия обяви, че референдумът не е валиден, лидерът на опозиционната ВМРО ДПМНЕ гордо заяви: „Тук живеят македонци, нашият език е македонски, нашите предци са македонци, такива ще бъдат и идните поколения“.
Още с приемането на Македония в ООН през 1993 година светът прие съществуването на независима Македония. Доколкото името ѝ не бе признато от някои държави, а заменено с описание на нейната близка история: „Бившата югославска република“, никой сериозно не можеше да възрази на правото на нейните граждани да се наричат македонци и да наричат езика си македонски. Същинският проблем идва от заклинанието: „нашите предци са били македонци“. Някои от призоваващите за бойкот на референдума философстваха, че „Северна Македония“ е географско, а не етническо понятие.
Основният проблем на македонците е, че много от тях отказват да приемат очевидното. Че преди 100 години "Македония" е било географско, а не етническо понятие! В страната е имало македонЦИ (българи), македонЕС (гърци), македонЛАР (турци) и т.н. Няма нищо обиждащо новосформиран народ да приеме географското име на страната в която живее. Америка и Австралия са съществували като географски понятия далеч преди да са се появили американци и австралийци. Канадците са също в някаква степен „американци“, или както те предпочитат да се изразяват „северноамериканци“, но никой не отрича съществуването им като народ! 
Колкото повече македонци твърдят, че Македония се казва така, защото е земята на македонците, толкова повече светът ще им отрича правото да се наричат македонци и ще настоява за някаква „додавка“! 
Миналото е единственото нещо в нашата вселена, което поне на база на това, което знаем за нея, не може да бъде променено! Не и с референдум, а още по-малко с проваляне на референдум! 
В деня след референдума някой написа на страницата си във Фейсбук: "Информираха ли българския премиер, че "общата ни история" с българите свърши снощи?" В действителност "общата история" е приключила преди десетилетия, но това не може да промени по-далечното минало!
Сигурно много македонци вярват в приказката, че през вековете (според едни от античността, според други от средновековието, според трети от 19 век) имало етническа група, която се наричала „македонци“. Македония се наричала земята в която те формирали мнозинство. Те си говорели македонски език, който бил различен от българския. Македонската държавата била формирана през 1944 година като еманация на тази етно-историческа традиция.... 
Тази приказка бе темелът на който бе легитимирано Връщането на Македония в рамките на възкресената Югославия след Втората световна война. Тя бе механизмът, който промени идентичността на мнозинството от хората там. 
Парадоксално, но днес тези, които най-страстно отричат, че по време на Югославия е бил подменен идентитетът на техните предци, настояват най-страстно, че приемането на „додоавка“ към името, ще промени идентитета на техните деца.
Ако референдумът за независимостта на Македония бе проведен година-две преди разпада на Югославия да стане видим и въпросът беше „Оставаме в Югославия“, или „Напускаме Югославия“, вероятно повечето македонци щяха да гласуват с „Оставаме“. Но съдбата на комунистическата федерация не зависеше от волята на македонците, така както фискалната политика на ЕС не зависи от волята на гърците и както свободното право на придвижване и заселване в рамките на ЕС не зависи от британците.
Разбира се Гърция имаше право да напусне Еврозоната с катастрофални последствия. Пред Великобритания стои опцията за „твърд“ Брекзит, чивто цена няма как да не е прекалено висока! Македония също може да избере да живее в изолация, но последствията ще са непредвидими. Крайно време е нейният елит да осъзнае, че Югославия е мъртва и че доктрината за съществувал през вековете македонски народ трябва да бъде заменена с 

обективен прочит на историята

А всички ние, които вярваме в демокрацията трябва да осъзнаем, че референдумите често не са средство да се „попита народа“. Референдумите могат да се окажат оръжие за самоубийство!

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".