Селяните по време на колективизацията - едни се карат, други псуват и плачат

„Как е? Как е кооперацията, по-добре ли сте?” С тези думи зам.-министърът на земеделието Титко Черноколев и член на Политбюро на БКП се обръща към селяните село Горна Гращица, Кюстендилско, през 1949 г. Как те му отговарят разбираме днес от доклада на ДС за обиколката на високопоставения комунистически функционер: „...Едни започнаха да плачат, други да се карат, трети да псуват и да задават най-различни въпроси: Взехте ни нивите, оставихте ни да гладуваме, умираме и други подобни”.

Това е посочено в рапорта на оперативния работник Георги Стоименов от 2-ра охранителна група, 2-ро отделение при 5-ти отдел на Дирекция Държавна сигурност, публикуван от сайта desebg.com.

Оперативният работник описва какви мерки е предприел за създаване на кордон около зам.-министъра на земеделието, който е лавният отговорник по това време за осъществяване на политиката на БКП за насилствената колективизация.

На Титко Черноколев обаче се е наложило да чуе и други възгласи на селяните: „Дайте ни нивите, градините”.

Той се опитал да успокои бунтуващите се селяни с обещанието, че ако има някъде грешки те ще бъдат поправени.

Той се оттеглил в канцеларията на селсъвета, но както оперативния по ДС посочва, „народът не си отиваше”. „Започнаха да вдигат трибуни и да държат речи”, описва той картината.

Когато се опитали да изведат зам.-министъра селяните не го пуснали, а една жена се провикнала: „Няма да го пуснем министъра и той да гласува с нас!”

Накрая охраната на Черноколев успяла да направи кордон до колите и да го изведе до тях. Минавайки покрай гневното множество той се провикнал, че до няколко дни всичко щяло да се оправи.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.