Шести септември: Съединението мина между капките

Зорница Веселинова

Вчера, в деня на Съединението, се наложи да говоря по телефона с десетина роднини и приятели. Само една братовчедка се сети да ми честити празника. На останалите честитих аз – две трети изобщо не включиха за какво става дума и, когато им припомнях, промънкваха: „Ей, да, бе”. За някои е нормално, за мен – не. Колкото и каквито проблеми да имаш, такива дати се помнят и честват. Защото сме българи, а не патагонци.

Годишнината от съединението на княжество България и Източна Румелия бе празнувана традиционно в Пловдив. Присъстваха президентът и служебният премиер. Словото на Росен Плевнелиев беше казионно и скучно, хората го чуха с ушите си, но не и със сърцата и душите си.

На празника Бойко Борисов обмисляше предизборни стратегии и тактики и следизборни хватки за париране на неминуемите претенции от кандидати за коалиционни партньори.

Михаил Миков отмаряше на маса с весела компания и пропъждаше като досадни мухи глождещи мисли за отчайващото бъдеще на БСП.

Лютви Местан и Ахмед Доган се наливаха с уиски в Сараите и крояха шапката на следващата партия-балък, която би се съюзила с ДПС и на която ДПС би изпило кръвчицата.

Радан Кънев и останалите вождове на Реформаторския блок правеха сметки как точно да изпързалят Бойко Борисов, ако се навие на коалиция с тях.

Георги Първанов и сподвижниците му от АБВ стартираха предизборната кампания със захаросани обещания и фризирани намерения.

Николай Бареков прехвръкна в няколко телевизии и за пореден път изкаканиза: „... Аз съм велик, пред вас стои бъдещият министър-председател, ще ставам цар, ще изчистя всички мутри от държавата, ще искам операция чисти ръце, компрометираните политици – аут, със стари к.... нов бардак не се прави”.

Волен Сидеров обръщаше поредния стакан с „Чивас Ригал” и си представяше хавайски плажове, знойни красавици и нощни фиести.

Валери Симеонов кимаше одобрително на телевизора, от чийто екран грееше Велизар Енчев, и си мечтаеше за датата 5 октомври, след която Патриотичният фронт щеше да е най-личният ерген на политическата седЕнка.

Никой от гореспоменатите не се сети да поздрави народа. Поне за парлама.