След гръцкото OXI към Европа, бизнесът им се спасява в България

''Тук има стабилност – данъчното облагане е разумно, законодателството също, а има и добра бизнес среда", коментира Йоанис Политис, мениджър на гръцка компания, която от 10 години има свое представителство в Русе.

Над 120 крупни гръцки компании са се установили в България през последните 15 години в различни сектори – търговия на дребно, металургия, дистрибуция с горива, строителство и недвижими имоти.

Макар през 2009 година гръцката криза да сложи край на миграцията на големите компании, все повече малки и средни гръцки предприятия, особено търгуващите с Европа, Балканите и Русия, продължиха да се преместват в България, за да се възползват от ниските данъци.

Костас Михаил напуска Атина миналата година, за да отвори пекарна в София. Вече дори планира да разшири бизнеса си. С усмивка коментира, че според него сегашната ситуация в Гърция няма му попречи.

Неговият сънародник Панайотис Дувос предприема подобни действия през 2011-та. ''България ми даде възможност да оцелея, което тези дни е трудно в Гърция'', казва той в склада си в София, заобиколен от традиционно гръцки продукти.

"Почти е невъзможно да ръководиш бизнес в Гърция, след месец-два компаниите просто престават да работят, защото не могат да издържат на високите данъци и лихви от банките", коментира той пред агенцията.

46-годишният Панайотис планира да отвори магазини и в черноморските градове Варна и Бургас. Хаосът в Атина обаче все още се отразява на бизнеса му.

''Всичките ми снабдители са от Гърция и се страхувам, че те няма да успеят да произведат достатъчно и да запазят доставките. Заради контрола на тегленията те не могат да плащат за транспорт и гориво. В момента определено е по-сигурно човек да държи парите си в България".

Много компании, ориентирани към износ, отдавна са открили България. Работещ основно със западни компании, Кириакос Фотинос мести още пред 1996 година фирмата си за облекла в България. Казва, че е по-засегнат от повсеместната криза в Европа и все по-нахлуващите китайски стоки, отколкото от развитието на икономиката в родината му.

Кризата в Гърция обаче стимулира износа на гръцки капитал към България. От Института по пазарна икономика отчитат между 4,5 до 5 млрд. евро, инвестирани в българската икономика за последните 6 години. В същия период близо 60 000 гърци са отворили сметки в български банки.

Междувременно БНБ увери, че четирите банки с гръцко участие, които държат 21% от българския банков сектор, имат над средните нива на ликвидност и капиталова адекватност. 

През 1990 България се изправи пред просрочие на външния си дълг след падането на социализма и беше на ръба на банкрут през 1996-97 г. Строгият режим на икономии, тогава наложен от МВФ, е все още в сила и България оперира в рамките на валутен борд, който обвързва лева с еврото.

Заради това обаче страната изплува от кризата и сега е една от най-дисциплинираните фискално страни в съюза. Българският външен дълг възлиза на 28.8% от БВП, един от най-ниските за ЕС, особено в сравнение с гръцката задлъжнялост от 177% спрямо БВП.

А българският министър-председател твърди, че няма повод за страх, освен от изкуствено създадената истерия за пренасяне на кризата от Гърция, завършва изданието.