Пореден скандал се разигра на античния комплекс "Сердика" през изминалата седмица. Всичко започна от сигнал в социалните мрежи на неправителствената организация "Спаси София", че Ларгото се руши. Последва лавина от коментари и атаки към управляващите и хората, стоящи зад изграждането на културно-историческия комплекс. Министърът на културата Боил Банов съобщи, че нито лев няма да бъде взет от данъкоплатеца, а големият проблем се крие в дефект на отводнителната система.
Според бившия министър на културата Вежди Рашидов, под чийто надзор се случи изграждането на Ларгото, не трябва да се вкарва излишна драма, защото са се повредили 4-5 плочки.
"Има опасност да се пенсионирам като човек, който непрекъснато отговаря на хора, които в живота си не са посадили и дръвче. В живота всичко може да бъде разрушено. Ходих да видя за какво става дума - от 15-20 хил. плочи са повредени няколко. Някой отишъл и ги натиснал. Добре де, ще се оправи", отбеляза Рашидов в студиото на "България сутрин".
По думите на председателя на Комисията по култура в Народното събрание е обидно да се ругаят хората, които са се трудили над този проект, защото това са десетки инженери, стотици работници и цели отдели от културното министерство.
"Почва една капка в Ларгото да пада. Гледам как се изпращат деца на по 20 години, вместо да вземат една лопата, един ленински съботник да направят, да поработят, цял ден снимат и "спасяват" София. София не ще молитви, иска мотики", уточни бившият министър на културата пред Bulgaria ON AIR.
Скулпторът заяви, че всеки може да отиде и да подаде искане до Министерството на културата, за да види как е изразходвана всяка една стотинка за този проект.
"Все пак това са 5 плочки, ще се оправят. И Народната библиотека ще се оправи. Всичко е фактурирано, огромна е археологията, всички площадки са с гранитни плочи. Това са 10 декара площ. Аз съм правил Ларгото и не се срамувам. Трябва да се спре негативизмът, защото обижда много хора", допълни Рашидов.
Той смята, че българската държава се грижи дотолкова за своите културни обекти, доколкото позволяват финансовите средства.
Според бившия министър на културата Вежди Рашидов, под чийто надзор се случи изграждането на Ларгото, не трябва да се вкарва излишна драма, защото са се повредили 4-5 плочки.
"Има опасност да се пенсионирам като човек, който непрекъснато отговаря на хора, които в живота си не са посадили и дръвче. В живота всичко може да бъде разрушено. Ходих да видя за какво става дума - от 15-20 хил. плочи са повредени няколко. Някой отишъл и ги натиснал. Добре де, ще се оправи", отбеляза Рашидов в студиото на "България сутрин".
По думите на председателя на Комисията по култура в Народното събрание е обидно да се ругаят хората, които са се трудили над този проект, защото това са десетки инженери, стотици работници и цели отдели от културното министерство.
"Почва една капка в Ларгото да пада. Гледам как се изпращат деца на по 20 години, вместо да вземат една лопата, един ленински съботник да направят, да поработят, цял ден снимат и "спасяват" София. София не ще молитви, иска мотики", уточни бившият министър на културата пред Bulgaria ON AIR.
Скулпторът заяви, че всеки може да отиде и да подаде искане до Министерството на културата, за да види как е изразходвана всяка една стотинка за този проект.
"Все пак това са 5 плочки, ще се оправят. И Народната библиотека ще се оправи. Всичко е фактурирано, огромна е археологията, всички площадки са с гранитни плочи. Това са 10 декара площ. Аз съм правил Ларгото и не се срамувам. Трябва да се спре негативизмът, защото обижда много хора", допълни Рашидов.
Той смята, че българската държава се грижи дотолкова за своите културни обекти, доколкото позволяват финансовите средства.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.