Стотици избиратели от Македония, които имат и български паспорт, са изправени на съд в България, защото са гласували, без да имат това право на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., съобщи радио "Дарик". Причината - не отговарят на принципа за уседналост да са живели минимум 3 месеца преди изборите у нас или друга страна членка на ЕС.

Практиката на съдилищата в Благоевград и Кюстендил се оказа различна.

283 са делата в Благоевград срещу македонци с двойно гражданство, които са гласували незаконно в Скопие и Битоля на изборите за Европейски парламент. Към този момент споразумения са сключили 85 души, каза районният прокурор на Благоевград Борислав Ковачки. Всички те са осъдени с глоба в размер на 300 лева. Призовките се връчват на граничните пунктове при влизане в страната.

Над 250 са досъдебните производства в Районната прокуратура в Кюстендил. Тук македонците с българско гражданство се освобождават от наказателна отговорност и Районният съд в Кюстендил им налага административно наказание "глоба" в минимален размер от 1000 лева.

"Това си е откровена репресия. Тъй като нещата излизат от ЦИК, това си е акция на ДПС с цел да бъде нанесен удар върху българските интереси и българите в Македония. На практика обслужва политиката на Скопие да мачка българите в Македония. Тези хора се осмелиха да гласуват и ние, вместо да ги поздравим и поощрим, започваме да ги преследваме и на практика вършим работата на скопските репресивни органи. Защо никой от прокуратурата и съда не си направи труда да провери как гласуват българите в Турция", коментира заместник- председателят на парламента и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пред радио "Дарик".

Двадесет души от семейството на Благой Панов ще трябва да платят по 1000 лв., защото са гласували в посолството в Скопие на изборите за Европейски парламент.

"Всички, които гласувахме в посолството, ни имаше на списък там. След 1 година всички сме изненадани - за какво прокуратурата ни дава на съд? Не сме знаели за този принцип за уседналост от 3 месеца и че нямаме право да гласуваме. Гласувахме, защото се чувствахме като патриоти. Защо хората от СИК не ни обясниха, че нямаме право да гласуваме", заяви Благой Панов.

"Информацията е новина за мен, в ЦИК няма такава информация", каза председателят на ЦИК Ивилина Алексиева. По нейни данни към момента голяма част от случаите, при които е нарушено изборното законодателство, завършват с отказ от образуване на досъдебно производство или прекратяване на същото, като от прокуратурата приемат, че няма умисъл в действията на гласоподавателя.

"След всеки вид избори избирателните списъци се предават на ГД ГРАО на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което извършва проверка на всички гласували лица, независимо къде са гласували. След като получим информация за гласували в нарушение на правилата, ние изпращаме преписката на съответната районна прокуратура по постоянен адрес на лицето, която да извърши проверка налице ли е фактически състав на престъпление, тъй като ЦИК не е компетентният орган по отношение на Наказателния кодекс", каза Алексиева.