Докато конфликтът в Либия се разгаря, Москва остава пестелива на думи и емоции. По време на неотдавнашно си посещение в Египет, външният министър Сергей Лавров заяви, че "Русия иска да помогне на либийския народ да преодолее сегашните си противоречия, за да бъде постигнато стабилно споразумение". В началото на тази седмица пък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия няма да спре да призовава всички страни в този конфликт да избягват кръвопролитията и цивилните жертви. 

В началото на април армията на генерал Халифа Хафтар, нарекла се Либийска национална армия, започна настъпление към либийската столица Триполи. Международно признатото правителство на премиера Файез ал Сарадж обвинява военния командир, че се опитва да извърши преврат. Армията на Хафтар е подкрепяна от алтернативното правителство в Източна Либия.

Хлъзгав дипломатически терен

Засега изглежда, че Русия се опитва да не заема страна в набиращия скорост конфликт в Либия. "За Русия ситуацията е много деликатна от дипломатическа гледна точка", казва дългогодишният дипломат и близкоизточен експерт Вячесляв Матузов. Той припомня, че съюзниците на Москва в региона подкрепят различните страни в либийския конфликт: Турция и Алжир са на страната на легитимното правителство в Триполи, признато също и от ООН, докато Египет и Саудитска Арабия подкрепят генерал Хафтар.

Алжир и Египет са традиционни купувачи на руско оръжие, а Турция е важен международен партньор за Русия. Във войната в Сирия Москва и Анкара са съюзници, а наскоро Турция дори направи поръчка за руски ракети, което хвърли в нодоумение партньорите на Турция в НАТО. 

Основната причина, поради която Русия въпреки това участва в тази дипломатическа бъркотия, са страховете на Москва от възникването на хаос в Либия. "От това може да се възползва "Ислямска държава", което би представлявало риск за сигурността на Русия", казва Матузов.

Опасна игра

Независимият руски военен анализатор Павел Фелгенхауер е съгласен, че Либия е дипломатическа "главоблъсканица" за Москва. Той смята, че Русия ще бъде много предпазлива и няма да заема открито нечия страна в този конфликт. Но за разлика от Матузов, Фелгенхауер не смята, че руснаците са неутрални: "Очевидно е, че Москва подкрепя задкулисно Хафтар" - нещо, което официалните руски представители категорично отричат.

Всъщност и двамата лидери - и Сарадж, и Хафтар - са посещавали Москва, но изглежда предпочитанията на Кремъл падат върху генерала. Според Фелгенхауер, причината за това може да бъде само една: парите. Военният командир контролира почти всички петролодобивни райони. "А това означава, че той държи и парите от либийския петрол, което е важно обстоятелство за Москва", казва военният анализатор. Друг аргумент, който той посочва, е че Москва има интерес да продава оръжие на Хафтар, или вече го прави - въпреки оръжейното ембарго, наложено на страната от ООН. Да припомним, че свалянето от власт на дългогодишния либийски диктатор Муамар Кадафи през 2011 година означаваше за Русия загуба на милиарди, които страната печелеше от продажбата на оръжие на Триполи.

На 7 април Русия блокира позицията на Съвета за сигурност на ООН, която трябваше да призове лоялните на Халифа Хафтар сили да спрат настъплението си към Триполи. Москва се аргументира с това, че текстът трябва да призовава всички страни в конфликта да спрат сраженията. Фелгенхауер вижда в този ход ясен знак за наличието на мълчалива подкрепа от Русия за Хафтар.  

Задкулисни игри

Според някои информации в медиите, Русия може и тихомълком да вземе страна в конфликта в Либия. В края на 2018 г. руският ежедневник RBC съобщи, като се позова на източник, близък до руското военно министерство, че в Източна Либия вече имало руски военни части. А независимото издание "Новая газета" пусна видео, на което се вижда как Евгений Пригожин участва в разговори с генерал Хафтар в Москва. Пригожин е близък довереник на руския президент Владимир Путин. Смята се, че той ръководи т.нар. руска фабрика за тролове, както и руската частна армия "Група Вагнер", за която се твърди, че е намесена в много конфликти по света, вкл. в Източна Украйна, Сирия, Венецуела и Централноафриканската република.


Двамата наблюдатели - Матузов и Фелгенхауер - са на различно мнение по този въпрос. Първият смята за дезинформация съобщенията за руски военни наемници в Либия, а вторият е на мнение, че те вече са там - на либийска земя и в либийското въздушно пространство. Според него, това е много елегантно решение на дипломатическия проблем на Русия: "Наемниците от частните армии позволяват на Русия хем да участва в конфликта, хем да не е замесена официално, тъй като наемниците не могат да бъдат свързани с правителството", казва Фелгенхауер.

Либия - втора Сирия?

Съобщенията от преди около година, че Русия обмисляла да се изтегли от Сирия, само засилиха спекулациите за предстояща руска военна операция в Либия. Но е нереалистично Русия да предприеме интервенция, подобна на тази от преди 4 години в Сирия, включително защото тя все още е ангажирана със сирийския конфликт. По този повод Фелгенхауер казва, че Русия е достигнала предела на своите възможности. "Вече не сме някогашният Съветски съюз", припомня той.

Също и Матузов е съгласен, че Либия няма да се превърне във втора Сирия за Русия. От една страна, казва той, двете военни бази, с които Русия се сдоби покрай ангажимента си в Сирия, са достатъчни на Москва да преследва стратегическите си интереси в Близкия изток. И още една причина посочва той, поради която Русия не е склонна да започне военна авантюра като тази в Сирия: той сравнява Либия с плаващи пясъци, в които може да затъне всеки, който стъпи върху тях.

Емили Шеруин, Дойче Веле