Сближаване между Северна и Южна Корея.  То е очевидно след историческата срещу между лидерите на двете страни Ким Чен Ун и Мун Дже Ин. Темата в предаването „Денят на живо” по Канал 3 коментираха директорът на новините на Канал 3 Миляна Велева, която прекара един месец в Южна Корея по време на Зимните олимпийски игри, и професорът-историк и специалист по Далечния Изток Нако Стефанов.

„В Южна Корея има хора „За” и хора „Против” този процес. Онзи ден дори имаше протест против това сближаване. Все пак дори няма формално примирие между двете страни и те още са в състояние на война”, коментира проф. Стефанов.

„Според мен обществото в Южна Корея е разделено на няколко фази. Едната са по-възрастните, които имат спомени от Корейската война. Много от тях искат обединение, тъй като от другата страна са останали техни близки и роднини. По-младите не желаят обединение. По една единствена причина, тъй като те са една много по-богата държава, и не могат да си представят, че ще се съберат със Севера, за която слушат само митове и легенди. Може да не е такова положението в Северна Корея, но младите в Южна Корея са с такова усещане – че там е страхотен глад и те ще трябва да ги издържат”, каза от своя страна Миляна Велева.

„Когато говорим за обединение тук, говорим за една различна формула – една страна и две системи. Т.е. и двете страни запазват системите си, укрепват се икономически, социални, културни връзки, спира се пропагандата или така както е написано в декларацията, спиране на демонизацията. Това е много по-различно от случая на Германия, където ФРГ глътна ГДР, и на Виетнам, където едната страна победи другата. Тук говорим за една страна и две системи, и никой за никого няма да плаща”, обясни Нако Стефанов.

Възможно ли е подобно обединение с различни системи. Мнозина анализатори са на мнение, че то не е.

„Мисля, че е възможно – каза Стефанов. – Вече имаме подобен пример – Хонконг и Макао, които влязоха в Китайската народна република, но запазиха своята система. Там се осъществи и на практика това – една страна – две системи. И това работи много добре. Така че абсолютно възможно по модела на Китай и Хонконг”.

„Въпросът е, че Китай много дръпна. Според мен пропастта между Северна и Южна Корея е огромна. А Китай от 20-30 години върви в съвсем различна посока”, коментира от своя страна Велева.

„Така или иначе едно обединение ще зависи много от външни фактори. Получи се един парадокс. Нуклеаризацията създаде предпоставки за денуклеаризацията. Защото създаването на ядрено оръжие от КНДР предполага, че при един военен конфликт Корейският полуостров би бил унищожен. Т.е. това оръжие създаде обстановка да се седне на масата за преговорите и да се търси решение. Това тласна и Китай да се присъедини към санкциите, както и Русия. Китай няма интерес КНДР да има ядрено оръжие и тук се появи интересът на Пекин да въздейства по един позитивен начин на Ким Чен Ун”, каза още проф. Стефанов.

„В крайна сметка това разпарчетосване е направено от големите световни играчи. Русия и Китай вероятно ще запазят влиянието си в КНДР, а САЩ и Западният свят - в Южна Корея. Но според мен никой няма полза Северна Корея да е в това състояние. Моето усещане е, че нищо не зависи от Корейския полуостров”, допълни Миляна Велева.