По време на възможен втори президентски мандат Доналд Тръмп може да се изкуши от сделка с Русия. Европа трябва да е готова за подобен ход. Това пише германският политически наблюдател Улрих Шпек в свой коментар под заглавие «На шахматната дъска на световната политика», публикуван в швейцарския в. "Нойе Цюрхер цайтунг".

С когото от външнополитическите кръгове във Вашингтон да разговаряш, налице е единство по един въпрос: новата ос, около която всичко се върти,  са отношенията с Китай. Изглежда така, като че ли световната политика пак се е сдобила с нова парадигма – конкуренция между силите, при която главни актьори са САЩ и Китай, засенчващи всички останали.

Американската политика е на път да се дефинира наново, за да може да се противопостави на китайското предизвикателство. Същевременно все по-настойчиво ще бъдат обследвани стари съюзи и от десетилетия наложени позиции с цел да се установи дали при подобна нова фундаментална насоченост те ще са от помощ или не.

След смяната на епохите през 1989 г. САЩ продължиха да се движат по релсите, прокарани по време на студената война. Либералният ред на Запада премина в глобалната сфера, което обаче наложи напасване на институции и правила, но не изискваше ново фундаментално ориентиране. Това, което сега предстои, най-вероятно ще надхвърли всички рамки.

При очакван раздор с Китай последствията за Европа ще са изключително неудобни. Ако отново бъде наложен външнополитически реализъм а ла Кисинджър, при който на световната шахматна дъска важат правилата на играта на конкуренцията между велики сили, то тогава САЩ биха могли да стигнат до заключението, че първичният им стратегически интерес е да внесат разцепление между Русия и Китай, за да не бъдат конфронтирани от един монолитен автократичен блок.

Подобна стратегия, целяща приобщаване на Русия с цел изолиране на Китай, преди време правителството на Тръмп я приемаше като възможна. Стремежът на Тръмп обаче към партньорство с Москва срещна категорична съпротива, включително и в Конгреса на САЩ. Подозрението, че Путин е помогнал Тръмп да влезе в Белия дом, парализира действията на президента по посока на Москва. В бъдеще това може да се промени, след като до голяма степен Тръмп беше оневинен.

Явно няма да стане по време на първия му мандат като президент, но при възможен втори Тръмп би могъл да се ориентира към сделка с Русия. Така, както през 70-те години на миналия век Ричард Никсън и Хенри Кисинджър търсиха начини да задълбочат разцеплението между Китай и Русия чрез отваряне на САЩ по посока на Китай, така и Тръмп би могъл да се ориентира към стратегическо партньорство с Русия през главите на европейците и без да се съобразява с техните интереси. В условията на реалистична световна политика, при която тежест имат единствено амбициозни и мощни във военно отношение велики сили, то в този списък Европа няма да е упомената.

Вината е на Европа, показаха го последните години. Ето защо европейците могат да имат влияние върху световната политика, само ако засилят сътрудничеството между водещи столици. Това е единствения начин един ден да не станат жертва пред олтара на американско-руския съюз, който поне за американските реалисти не е утопия. При новата властова конкуренция Европа няма да залезе, само ако демонстрира политическа воля за съзидание.

(източник: КлубZ.бг)