Перспективите в Близкия изток въобще не са розови, заяви в предаването „12+3“ на БНР проф. Владимир Чуков. Според него в Ирак нещата са стабилизирани по посока на леко отдръпване, леко губене на позициите на ислямистите.

"Имаше сериозни успехи на кюрдите, но само в региони, в които няма гъсто население. Ислямистите пък насочиха своите удари към рафинерии, т.е. те отстъпват за сметка обаче на печелене на позиции, които са икономически много по-изгодни. Има един факт, на който трябва да се обърне много сериозно внимание – това е атаката преди два дни на саудитско-иракски КПП – нещо, което идва да подскаже много ясно, че тези хора не само смятат да се разширяват, но и отиват към територията на една държава, която в момента играе много важна роля по отношение на световната икономика – това е помпата на световния нефт. Четиримата, които са осъществили тази атака, за която беше поета отговорността от „Ислямска държава“, и четиримата са саудитци. Това е много неприятна тенденция, че тези хора насочват точно погледа си към онези, най-големите нефтени кладенци, които в момента поддържат световната икономика", коментира арабистът.

В Сирия по-скоро печелят, смята проф. Чуков и обясни, че там ислямистите са около големите градове.

Той посочи, че за миналата година са били убити над 100 хил. души в Сирия и Ирак, като в Сирия са над 75 хил. Според данни на ООН над 3 млн. са сирийските бежанци до средата на миналата година. Държавата, която на глава от населението приема най-много сирийски бежанци, е Ливан – 275 души на 1000. По отношение на европейските държави – Швеция – това са 12 души на 1000, което я поставя на 10-о място в света по прием на сирийски бежанци. Основните реципиенти са Германия и Швеция. За миналата година има 60 хил. кандидатствания, всичките за тези две държави.

"Не е само икономиката, много силно има политика. За съжаление, всичко това става за сметка на Сирия и сирийския народ – една държава, която започна демографски да се променя, това вече не са същите хора", каза още професор Чуков.

На въпрос за ролята и мястото на България, той коментира: "България като външна граница на ЕС и като съседна на Турция държава очевидно трябва да изработи някаква българска парадигма за посрещането на проблема, най-вече в тясно сътрудничество с европейските партньори, коментира проф. Чуков и добави, че това са финансови средства, но и пълна координация."