"Преговорите с американците послужиха като димна завеса за спечелване на време и подготовка за следващата фаза от военните операции. В очите на лоялистката ос (съюзниците на сирийския режим) дипломацията е продължение на войната с други средства", коментира Томас Пиере, експерт по сирийските проблеми от Единбургския университет, пише Франс прес.

Целта на тази ос е "да осигури на (Башар) Асад решителна победа" и "да премахне всяка алтернатива, като лиши опозицията от така наречената й столица". "Прогонено от Алепо, въстанието пак ще се свие до мащаба на провинциален бунт", пояснява той.

Западът вижда в действията на Русия цинизъм и я държи отговорна за провала на примирието.

"На Русия се пада тежестта да докаже, че е готова и способна да предприеме извънредни стъпки, за да спаси дипломатическите усилия" с оглед възстановяване на примирието в Сирия, заявиха в общо комюнике САЩ, ЕС и външните министри на ред страни от общността.

Примирието влезе в сила на 12 септември след тежки преговори между американския държавен секретар Джон Кери и руския му колега Сергей Лавров, но изтрая едва седмица.

Освен спиране на огъня споразумението предвиждаше доставки на хуманитарна помощ, по-специално в Алепо, където хората гладуват в жестока обсада, и дистанциране на бунтовническите групи от техните братя по оръжие - джихадистите от Джебхат Фатах аш Шам, бившия Фронт ан Нусра (сирийския клон на Ал Кайда). Никой от тези ангажименти не бе спазен и войната бе подновена с още по-голяма сила.

Руските самолети, базирани в Сирия, атакуват от четвъртък вечерта бунтовническите квартали от Алепо по-ожесточено от когато и да било след началото на военната намеса преди година.

Стремежът на Москва е "да ликвидира съществена зона на съпротива от страна на бунтовниците", изтъква Игор Сутягин, експерт по проблемите на Русия в лондонския Кралски институт за изследвания в отбраната (RUSI). После властите ще трябва само да си върнат провинция Идлиб и няколко размирни района, уточнява той.

От самото начало на войната Москва винаги е подкрепяла сирийския президент в действията му срещу бунтовниците, в отношенията със Запада и страните от Залива - и на терена, и в ООН, но днес връзките им са по-близки отвсякога, тъй като след много колебания Москва заложи на силата в Алепо, както отдавна искаше режимът.

"Русия вече се доближава по начин на мислене до сирийското правителство", подчертава Басам Абу Абдула, директор на Центъра за стратегически изследвания в Дамаск. "По-рано тя бе по-разположена към политическо решение и започна диалог със Залива, САЩ и други страни, но стана ясно, че този диалог е невъзможен", казва експертът, близък до режима.

Евентуална победа в Алепо ще постави официален Дамаск в позиция на силата "с оглед предстоящите преговори", каквито предложи пратеникът на ООН Стафан де Мистура, отбелязва Алексей Малашенко - руски политолог, специалист по Близкия изток.

"Без Алепо Асад е само половин президент. За да управлява наистина, той има нужда от Алепо", уверява Фабрис Бланш, специалист по сирийските въпроси от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Тогава сирийският лидер ще може да се перчи, че контролира основните градове от страната - Дамаск, Алепо, Хомс, който си върна през 2014 г., и Хама.

"Руснаците и сирийците се стремят да овладеят Алепо изцяло и едва тогава да преговарят с опозицията", додава Фьодор Лукянов от руския Съвет за външна и отбранителна политика. По думите му "Алепо играе ключова роля", защото бъдещето "ще зависи от разположението на фронтовата линия между враждуващите страни. И тази линия трябва да е стабилна".

Дори да оставим настрана битката за Алепо, сътрудничеството между Москва и Дамаск е подчинено на дългосрочна логика, заявява Алексей Малашенко. "Асад не ще може да получи нищо без Москва, а Русия на свой ред добре разбира, че без Асад ще бъде пропъдена от Близкия изток. Това е приятелство по принуда!", казва той.

Гледката на разрушенията в Алепо напомня руините в Грозни, където руската армия приложи стария си принцип: "артилерията завладява терена, а пехотата го окупира".

Експертите обаче изтъкват разликите между тактиката от Алепо и двете войни, водени от Русия без пощада срещу сепаратистите от Чечения през 90-те.

"Тактиката на руските военни в Алепо няма нищо общо с тази от Грозни. В Алепо цивилните жертви се броят с десетки, ако съдим по западните медии; не става дума за стотици убити, както в Чечения. Това са несравними неща", уверява независимият военен експерт Александър Голц.

По онова време руската армия предприемаше понякога стотина въздушни атаки дневно, а за ефекта допринасяше и разрушителното въздействие на артилерията, разположена около Грозни. 

БТА