Влизането на Македония в НАТО бележи края на дългата битка, но пренареждането на картите от региона по начин, който ще задоволи всички заинтересовани страни, все още е почти невъзможна задача, пише неделното издание на британския вестник The Times.

Вестникът пише, че на последната съвместна снимка на съюзниците на НАТО, за разлика от преди, усмивките са искрени и чувството на облекчение е осезаемо, защото подписването на протокола за присъединяването на Македония към военния съюз отбелязва рядка победа на Запад в региона, който отново e на първа линия заради разногласия между великите сили и е в опасност да се срине под външния натиск.

Описвайки бивша Югославия като пъзел, състоящ се от седем части - шест бивши републики плюс Косово, The Times пише, че две десетилетия след края на балканските войни, Европейският съюз и НАТО ухажват новородени държави, като инвестират милиарди долари и обещават членство с надежда че ще се гарантира мир и разрешаване на гранични въпроси.

С обявеното влизане на Македония в НАТО и вероятността скоро да започнат преговори за присъединяване към ЕС, северната и южната част на пъзела - Хърватия, Словения, Черна гора и Македония - са интегрирани. Въпреки това, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово остават като сърцето на региона и място, където всичко може да се обърка, пише британският вестник. Документът припомня, че миналата година президентите на Сърбия и Косово преговаряха при закрити врати за споразумение за обмен на територии, или както го наричат "корекция на границите", но че "изготвянето на карта не е толкова просто".

The Times също пише, че ако бъде постигнато споразумение, Белград ще признае независимостта на Косово, което проправя пътя на Сърбия да се присъедини към ЕС, а този план е подкрепян от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Изданието припомня думите на лидера на косовската опозиционна партия „Самоопределение“ Албин Курти: "Ако бъде постигнато споразумение за обмен на територии, последствията за Косово и Балканите ще бъдат катастрофални. Дискусиите за обмен на територии, както научихме от историята на региона, често водят до разселване на населението, основано на етническа принадлежност. Много добре знаем, че това ни приближава повече към войната, отколкото към мира. "

Анализът на британския вестник твърди, че планът за Косово „вдъхва нов живот на сепаратистките амбиции на президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина Милорад Додик. И ако започне размяна на територии, малко вероятно е това да приключи: неразрешените спорове остават около всички граници на бивша Югославия, с изключение на границата на Черна гора с Босна и Херцеговина и Косово, а пъзелът от седем държави изведнъж получава потенциал за експлозия на много повече части. "

Според вестника огънят още повече се подхранва от Турция, Китай, страните от Персийския залив и, най-важното, Русия, които се борят за влияние на Балканите, където чуждестранната намеса през 20-ти век започна с разпадането на Османската империя и завърши с кървава криза  на етническия национализъм.

Докато Китай и страните от Персийския залив се интересуват предимно от търговия и придобиване на имоти, президентите Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин се стремят да печелят сърца и политическо влияние, За тази цел те са изградили съюзи с местни националистически лидери, чиято реторика и амбиции почти не са се променили от 1990 г. насам, пише изданието.

The Times припомня, че по време на посещението си в Сърбия миналия месец Путин каза, че без Русия не може да се постигне решение за Косово. „Тъй като сделката се отдалечава от  Федерика Могерини заради европейските избори, Путин изглежда се позиционира като гарант за процеса. И въпреки че Кремъл винаги се е противопоставял на независимостта на Косово, анализаторите казват, че той ще бъде готов да промени посоката, ако наградата е по-силно влияние и главоболие за Запада .

Русия не се страхува от прекрояване на границите - повече се страхува да загуби влиянието си, казват анализатори, добавяйки, че влиянието на Путин намалява в целия регион, но се прегрупира в Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

За Александър Вучич и Додик подкрепата на Путин е мощно средство за пропаганда сред населението, което е до голяма степен русофилско. Русия увеличи капацитета си за разузнаване в Сърбия през последните три години, а в Република Сръбска  финансира огромна нова православна църква.

Анализът припомня, че Босна и Херцеговина  направи първата стъпка към членство в НАТО през декември и прогнозира, че вероятно Додик ще блокира този път. "Но в същото време и Вучич, и Додик с единия крак са се насочили на Запад, като формално поддържат шансовете за членство на Босна и Херцеговина и Сърбия в ЕС и взимат огромни суми от предприсъединителните фондове, въпреки че и двете страни имат малки шансове в близко бъдеще, пише The Тimes.

Вучич, който през 90-те години, по време на управлението на Слободан Милошевич, беше министър на информацията, е изправен пред нарастваща вълна от протести у дома, поради все по-авторитарното управление и плановете му за Косово.  По повод местната информация, че двамата биха могли да бъдат номинирани за Нобелова награда за мир, ако разплетат косовския възел до пролетта, британският вестник твърди, че подобно признаване ще донесе "огромна тежест в съдебната зала и в коридорите в Брюксел, но причинява горчиви усмивки в баровете в Белград и Прищина. "

"ЕС и НАТО избраха стабилност по отношение на демокрацията и отчетността, така че те не предлагат много на населението, но  предлагат много на политически елити", казва германският анализатор Курт Басунер за изданието.