Оставката на Нурсултан Назарбаев предизвика буря от емоции в Русия - той оглавяваше Казахстан от 22 юни 1989 г. - отначало като първи секретар на ЦК на компартията на Казахстан, после като президент на съюзната република, а от края на 1991 г., след разпадането на СССР, вече като глава на независима държава.
Как тъй лидерът на най-близката съюзничка на Русия, участничка в Евразийския съюз, напуска президентския пост, какво ще стане сега с Казахстан? Още повече че там живеят 3,5 милиона руснаци - една пета от населението на страната, пита руският "Взгляд"
"Губим Казахстан, на власт ще дойдат ислямисти, ще има майдан, страната ще падне в ръцете на Китай, не - на САЩ" - какви ли не ужасии ще четем по вестници и социални мрежи.
Неслучайно обаче Нурсултан Абишевич Назарбаев е не само най-дълго управлявалият ръководител в постсъветското пространство, но и най-мъдрият - затова в Казахстан няма да има никакви трусове след 20 април. Поне защото Назарбаев напуска президентския пост, но не и властта.
Той самият го посочва пределно ясно в обръщението си: "Както знаете, законът у нас ми отрежда статута на Първи Президент - Елбасъ (Лидер на нацията). Оставам председател на Съвета за сигурност, орган със сериозни пълномощия. Оставам председател на партията "Нур Отан", член на Конституционния съвет. Сиреч оставам с вас. Грижите на страната и народа остават мои грижи".
Значи Назарбаев ще ръководи Казахстан и занапред. Толкова години, колкото Бог му даде. В ръцете му остават всички лостове на властта - и формалните, и още по-важно, неформалните.
Назарбаев отново заявява съвсем открито: "Като основател на независимата казахстанска държава виждам бъдещата си задача в това да осигуря поемането на властта от ново поколение ръководители, които да продължат преобразованията в страната".
При все че конституцията неотдавна бе променена и засили ролята на парламента, нищо не подсказва, че Назарбаев иска да остави след себе си някакво колективно ръководство.
За Русия е извънредно важен курсът на Казахстан към създаване и укрепване на Евразийския съюз. И няма никакви съмнения, че Назарбаев ще го следва и като "баща на нацията". Той се стреми Казахстан да запази своята независимост и след смъртта му. А тя е застрашена от две неща.
Първо, от жестока борба за власт между различните кланове в казахското общество. Теоретично тя би могла да разкъса държавата, създадена от Назарбаев, и да я обрече на подялба между съседите й.
Второ, от присъединяване на Казахстан - пълно или частично, към Русия: било вследствие на вълнения покрай борби за власт в страната, било заради процесите на интеграция и централизация в Евразийския съюз, които постепенно да разтворят в него средноазиатската страна, което е особено важно с оглед наличието на многомилионно руско малцинство в Казахстан и поради факта, че Северен Казахстан е бил усвоен и заселен от руснаци.
БТА


Коментари (0)