Паметта за Белене е гаранция властта да не похити свободата на обществото

Цветанка Андреева

Да се поклониш пред паметта на жертвите в концлагера Белене е не просто почит към лагеристите, но и ясна идентификация с българската битка за Свобода и Демокрация.

Концлагерът Белене е доказателството, че идеята за възстановяването на българската демокрация не се е родила в червените лаборатории на технократите от БКП, а е била 

цел на съпротивата,

 която комунистическия режим е смазвал жестоко.

През Белене са минали и са били убити хора, противници на тоталитарния режим с различни съдби и истории, но те са обединени в антикомунистическите си убеждения. Тук е моментът да се припомни, че лагерът е отворен отново по време на срамния възродителен процес. Тогава, там са хвърлени и много български граждани мюсюлмани.

Паметта за концлагера Белене е онзи факт от колективната ни историческа памет, който ни дава основание да се считаме за наследници на тогавашната демократична съпротива. Идеята за демокрацията в България е пренасяна през поколенията, а не се е състояла

по благоволението на червения комунистически елит

И, ако смяната на властта и новите институции след 1989 г. са правен преход към нова политическа система, то политическата идеология на демокрацията, намираща своите основания в паметта и за Белене, конструира новите отношения между обществото и държавата. В тях народът е суверен, определящ и контролиращ  властта. Всеки опит това състояние да бъде нарушено, е посегателство срещу интереса на нацията да живее в демокрация.

Паметта за Белене е гаранцията, че обратното не трябва да се повтаря – властта да похити свободата на обществото.

Опитите да се отрече демокрацията, като успех за българското общество съпътства целия ни преход. Разказът, че управлението през тези години е катастрофа е 

неверен и тенденциозен прочит на собствения ни живот

 България днес има своите проблеми, но тя е европейска държава, отчита икономически просперитет и има функционираща демокрация.

Това е така, не на последно място, защото в общественото съзнание съществува критерият за демокрация – смисълът на жертвите на концлагера Белене. Ако ни се случи, като общество да забравим ценността на Свободата, то спомена за концлагера Белене винаги ще ни отрезвява от залитанията ни.

В този контекст, в съвременността, един от греховете на Радев към Демокрацията е опитът му да прелегитимира онази отречена система, в която да си свързан с ДС и висшата номенклатура на БКП е давало богатство, привилегии и власт. В похода си към властта, Радев отново включи ресурсите на някогашния червен елит и агентите на ДС.

Затова не очаквайте днешната власт да почита паметта за Белене. Мястото ѝ не е на това парче земя.

Тази територия на жертвите на тоталитарния режим е символ за цената на свободата и демократичните убеждения.