Защо източноевропейците харесват лидери като Орбан...

Фолкер Вагенер, Дойче веле

Кое е общото между Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им предстои четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят заедно, а Орбан има едно сериозно предимство пред германската канцлерка: на него няма да му се налага да се съобразява с никакви коалиционни партньори. За това Меркел може само да му завижда.

Всъщност тя трябва да се страхува от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отказ от либералния консенсус в Европа, установен след 1945 година. Неговата власт представлява демократично легитимирано еднопартийно управление - нещо средно между демокрация с дефекти и авторитарния стил на Путин и Ердоган. Орбан нарича това управление "нелиберална демокрация". 

Политзвездата на Изтока

Орбанизмът съществува и извън пределите на 10-милионната държава. Управляващата в Полша партия "Право и справедливост" с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият симпатиите си към унгарския модел за радикално преустройство на държавата. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата срещу Брюксел, когото те обвиняват в настойничество. 

"Учим се от него", беше казал Ярослав Качински за Орбан още през 2016 година. Едва ли е имало други избори в някоя от по-малките страни-членки на ЕС в последните години, които да са били с подобно важно значение за отношенията между Западна и Източна Европа, както унгарските.

А войнственото предсказание на Оран само го потвърждава: 2018 щяла да бъде "годината на големите битки", прогнозира той. Сега 54-годишният унгарец явно се чувства призван да поведе нови битки срещу Брюксел.

Най-голямото предизвикателство след източното разширяване

Вавилонското неразбирателство между някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, труден за  разплитане. Изтокът не разбира мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, "Фидес" на Орбан и "Право и справедливост" на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно спрямо ЕС, макар да извличат от него само изгоди.

Едно е ясно: с Орбан е свързано най-голямото предизвикателство за ЕС в най-новата му история, започнала с източното разширяване. Орбан е пионерът на еднопартийното управление в ЕС, а в по-глобален мащаб се нарежда до новите защитници на т.нар. демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на онова, което в продължение на десетилетия винаги е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.

Силата на Орбан означава слабост за ЕС

Ако победоносният ход на Оран в неговата страна е толкова голям, то е и защото консервативните партии в Европейския парламент безучастно наблюдават демонтажа на унгарската държава. Европейската народна партия (ЕНП), и най-вече най-голямата национална фракция вътре в нея - германските консерватори - се нуждаят от гласовете на евродепутатите от "Фидес", защото не желаят социалистите да получат превес в Европарламента. С други думи: ЕНП закриля Орбан по чисто лични подбуди, а дори и да му отправя някои вяли критики, те звучат крайно неправдоподобно. При това положение не е чудно, че партията на Орбан можеше да си позволи лукса да се яви на изборите без всякаква програма. Напълно достатъчно се оказа посланието "Да защитим Унгария!" – т.е. никакви бежанци.

Ако ЕС иска да реши вътрешната си криза, той трябва да се научи да разбира другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е коренно различно от това на Западна Европа. Склонността към авторитарно управление е много по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управленски стил е познат от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и днес отново е на мода, това е своего рода компенсация за наложения на тези държави идеологически отказ от национално-държавна идентичност до 1989 година.

Време е за посредничество

Източноевропейските държави явно изпитват нуждата да наваксат онова национално развитие, което за изпуснали, преди да се почувстват готови да се претопят в европейското единство. А тяхната отбранителна позиция спрямо бежанците, при това -мюсюлмани, се обяснява чисто и просто с липсата на опит в отношенията с чужденци. Който е израснал в среда, напълно различна от тази в един Мюнхен, Копенхаген или Лион например, естествено има огромен проблем да приеме налаганата от Запада политическа коректност.

Но независимо от всичко това, договорът си е договор. Унгария се присъедини към ЕС, Полша - също. Това ги задължава да спазват правилата, които им бяха добре известни още преди да влязат в общността. Сега има нужда от посредничество – още преди страните от Западните Балкани да бъдат приети в ЕС. Защото те - почти без изключение - също симпатизират на Орбан и сие. ЕС го очакват нови главоболия!