Новите Хаджипенчовци в политиката остават верноподаници на отиващата си от България империя

Евгени Кънев

България става нарицателно в западните медии като страна, която постоянно се лута в своята геополитическа ориентация и така спъва своето развитие. Последно Блумбърг пише за това как Хърватия ни е изпреварила за еврозоната, заради разкола в политическата ни класа. Съпротивата срещу европеизацията на страната ни си има своите политически лица. На фона на единението на демократична Европа срещу азиатските хуни, Радев е измислил свои критерии за допуск на Македония до ЕС и ги представя като свой национален интерес. На фона на всички страни в Европа да помагат с оръжие на Украйна, Корнелия се скри зад парламента, като чу зова на украинския посланик. Копейкин пък дори предложи да се изгони.

Мила евразийска картинка

ББ и Слави няма какво да ги коментираме - там парите движат всичко. И могат, когато е нужно, да бъдат дори евразийски атлантици, особено когато нещо трябва да се каже, но не и направи. Прототипът на този тип политици и общественици е още в Османската империя, когато заради привилегии, пари и обществен статут, много българи са се цанили на служба на Султана. Правилото е не просто да слугуваш или подчиняваш, а дори да си активен в раболепието и идеен в засвидетелстване на страхопочитание пред силата на властта и парите. И да си много гъвкав, когато задухат други ветрове, които заплашват статута, реномето и богатството.

Така например, известна е ролята на Хаджипенчович в присъдата на Левски. Но е по-малко известно, че още когато е бил приближен на Митхад паша в Русе е предлагал създаване на смесени българо-турски училища за подтискане и контрол на зараждащото се национално самосъзнание. Явно в един момент Левски наистина се е надявал на патриотизма на българските чорбаджии да финансират организацията, защото има сведения, че е ходил в къщата на Хаджипенчович на остров до Цариград. И че е много вероятно Хаджипенчович да се е възползвал от научените тайни за лична изгода и докарване пред турските власти. След Освобождението

омразният Хаджипенчович обръща палачинката

Не само е депутат в Народното Събрание, не само си строи къща на около 100 метра от лобното място на Апостола, но дори е в комитет да събира пари за паметника му! 

Та така - както този херой е бил услужлив на отиващата си от България тогава империя, така и днес продължава да има политици, които остават верноподаници на отиващата си от България следваща империя. Със същата гъвкавост като Хаджипенчович.
Корнелия беше в СДС, приватизатор и лице на дясното по пътя към Европа  - днес е лидер на БСП, национализатор и лице на лявото по пътя към Евразия.
Радев е с две дипломи от САЩ, уж натовски генерал, благодарение на което стига до шеф на ВВС, а дори предлага ремонт на МИГовете в полски заводи. Но за да получи билет за политиката рязко заобича Русия, стигна до идеята за “български батальон”, а НАТО като чужд интерес, както и всякакви евразийски селями. 

Копейкин започва като историк, посветил се на българските малцинства, дори учебник за българчетата написал - и накрая се постави в услуга срещу българите в Украйна на вълната на руския патриотизъм. Затова и западните медии ни описват като страна с геополитически дисонанс.