Сергей Замасчиков, bulgariaanalytica.org

Моят приятел, журналист-ветеран от Източна Европа, едва ли може да бъде наречен симпатизант на Кремъл. Напротив, той има безупречни заслуги, удостоверяващи го като ветеран антикомунист и защитник на свободата на печата. Никога не е имал възможност да публикува работите си в бившия СССР (до 1989 г. е писал предимно за западни списания), нито в контролираните от Путин медии, да не говорим за участия в руските телевизионни предавания в най-гледаното време. Така беше доскоро.

А сега, добре дошли в новата пропагандна реалност на Кремълската телевизия. Доскоро обструктивна, изплъзваща се и често осмивана от големите западни медии, новата руска правителствена пропагандна машина започна да се променя и да модернизира своя подход. Процесът започна с промените в чуждоезиковите програми на Кремъл. Старите скучни и риторични радиопредавания „Иновещание“ бяха заменени с един много модерен и шикозен телевизионен канал – „Русия Днес“ (който сега се нарича просто RT от англ. Russia Today).

Телевизионните програми, предназначени за излъчване в страната претърпяха по-дълга еволюция. Политизираните и често противоречиви предавания от 90-те години на миналия век постепенно бяха заменени с безкрайни сериали, риалити шоу и ситкоми. Много от тях, може би повечето дори, са руски версии на телевизионни предавания от САЩ („Колелото на късмета“, „Танцувай със звездите“ и т.н.). В крайна сметка, след като в първите години от управлението на Путин изчезнаха независимите предавания на руски език, повечето политически програми за националната телевизионна аудитория бяха изпълнени с познатите говорещи (и често крещящи) лица, следващи линията на Кремъл. Беше почти невъзможно да се чуе някакво открито изказано несъгласие.

През последните 3 или 4 години, тази ситуация започна да се променя. Тъй като руските телевизионни зрители започнаха да се уморяват и отегчават от едни и същи мъже и жени, рекламиращи официалната линия и конкуриращи се в това кой е най-антиамерикански или с най-твърда Путинистка линия, силите, които отговарят за пропагандните кохорти решиха да направят своите продукти по-интересни и дори „развлекателни“. За това те се нуждаеха от живи, а не въображаеми врагове, които биха могли да бъдат публично победени и да станат изкупителни жертви.

Този нов формат беше използван за първи път от прословутия професионален пропагандатор, Владимир Соловьов, който започна да кани по един-двама членове на демократичната опозиция във внимателно хореографирано „ток шоу“, в което те биват безцеремонно „победени“ от много по-голям брой про-кремълски политици, Сред тях са отявлени псевдо-опозиционни фигури като лидера на либерално-демократичната „партия“, Владимир Жириновски, председателя на Руската комунистическа партия, Генадий Зюганов или ултра националистическият писател Александър Проханов. За да се гарантира, че „добрите“, т.е. кремълските момчета винаги „печелят“ в тези дебати, те не се излъчваха на живо, а със силно редактирани записани версии.

Ето, че на сцената излизат новите телевизионни предавания, които за първи път са показани по времето на украинската криза и след нея. Докато в повечето от ранните програми на Соловьов участваха само членовете на вътрешната демократична опозиция, предаванията в новия формат започнаха да отправят селективни покани и към чуждестранни журналисти и политици.

Владимир Соловьов получава държавна награда от Путин

Първо, имаше програма по канал RTR, наречена „Специален кореспондент“ с водещ Аркадий Мамонтов, където той въведе формат, при който специално поканени гости, след като са гледали документални кадри, предлагат своите коментари. В „Специален кореспондент“ обикновено канеха няколко чужденци, които имаха ограничено време за своите коментари и лъвският дял от програмното време бе на про-кремълските гости. Тази конкретна програма бе насочена срещу вътрешните опозиционери и имаше много малко международни теми.

„60 минути“

Наскоро по правителствения RTR канал започна едно ново токшоу, наречено „60 минути“ в най-гледаното време (20 ч.), което говори красноречиво за нейното значение. Един от водещите, Евгений Попов, дойде от предаването „Специален кореспондент“, което между другото беше отменено през октомври 2016 г. Към него се присъедини и младата (31-годишна) водеща, Олга Скабеева, която „по някаква случайност“ е и жена на Евгений. За разлика от съпруга си, който е работил няколко години в САЩ като кореспондент на RTR, базиран в Ню Йорк, Олга е прекарала цялата си кариера в Русия, където си е спечелила прякора „желязна телевизионна кукла на Путин“ заради противоречивите си анти-опозиционни репортажи.

Скабеева и Попов – дуото от предаването „60 минути“ на RTR

Олга Скабеева

Излишно е да казвам, че „60 минути“ на RTR няма почти нищо общо с оригинала на канала CBS. Тази програма е специално проектирана, за да представи на своята аудитория правителствената версия на чуждестранните събития. Това се прави чрез селективно показване на редактирани репортажи от руските и чуждестранни медии, така че да се нарисува картина на събитията в чужбина в една много особена светлина. Светът на руските „60 минути“ е ясно разделен на „добри момчета“, които симпатизират на режима на Путин и „лоши момчета“ – почти всички останали. За тази цел, освен внимателно редактираните кадри, „60 минути“ използва групичката от поканени гости (между които и чужденци) и така наречените „експерти“.

От стартирането си през септември 2016 г., доминиращите теми на разговор в шоуто са американските избори и ситуацията в Украйна. Последните 5 епизода бяха посветени изключително на Украйна. По-долу са техните заглавия, които трябва да дадат на читателя представа за програмата:

■ „Нощта на кошмарите: нощта на проблемите в Украйна“ 03. 02.17

■ „Закуска с Тръмп: какви въпроси ще зададат украинските политици?“ 02.02.17

■ „Ковчези на Майдан, защо Киев мълчи за своите загуби?“ 01.02.17

■ „Новите лъжи на Порошенко: защо украинският президент прекъсна посещението си в Берлин?“ 31.01.17

■ „Това е победа: Как Киев празнува победата си над „московчани?“ 30.01.17

Структурата на „60 минути“ е съвсем проста: водещите обявяват заглавието с темата на предаването, след което дават думата на поканените гости, включват експертите с видео връзки и от време на време задават въпроси на публиката. Поканените гости са също ясно разделени на познатите категории – „добри“ и „лоши“. Първата категория включва висши депутати от Държавната Дума, като Вячеслав Никонов, Леонид Слуцкий, Сергей Железняк и Леонид Калашников, както и голямо разнообразие от про-кремълски политици от „близко и далеч“ (включително от така наречените ДНР и ЛНР сепаратисти); последната категория включва либералните руски политици, като например Сергей Станкевич, Борис Надеждин, Леонид Гозман и украински политолози, като Вячеслав Ковтун и Вадим Карасев. Наистина новото за контролираната от руското правителство телевизия е включването на рускоезични, независими чуждестранни журналисти, които изразяват своите становища, предимно критични към политиките на Кремъл. Между редовните участници са американецът Майкъл Бом (бивш журналист във в. Moscow Times), Оуен Матюс от Великобритания и някои техни източноевропейски колеги. И накрая, в предаването участват редовни токшоу „експерти“, които са известни с това, че са симпатизанти на Путин, като издателя на американското списание National Interest, Дмитрий Саймс, и немският политически експерт и консултант на Газпром, Александър Рар.

Студиото на „60 минути“

Американският журналист Майкъл Бом

Начинът, по който екипът от съпруг и съпруга изпълнява своята шоу мисия в „60 минути“ е чрез започване на дискусия с по-дълги изявления от про-правителствено настроените гости, на които се дава толкова време, колкото им е необходимо. Следват много по-кратки слотове за групата на „лошите момчета“, като те често биват прекъсвани и от „добрите“ гости, и от водещите. Доста често дискусията се превръща в размяна на викове и тези, които подкрепят позицията на Москва винаги са мнозинство и покорната публика аплодира при избрани моменти. Разбира се, винаги могат да бъдат пуснати рекламни паузи, за по-голямо удобство. Въпреки, че се обявява, че предаването тече на живо, всъщност не е така и записът дава допълнителни възможности на ловките му редактори.

Какво се опитват да постигнат диригентите на пропагандата на Кремъл чрез въвеждането на предавания като „60 минути“? От една страна, това е опит да се дискредитира западната критика на техните политики и в същото време, да се премахне привличането на „забранения плод“, което независимите чуждестранни медии все още имат за руската публика. Това е доста умен ход, който бележи известен успех засега. Вместо да се продължава неуспешната съветска политика, като се повтарят мантри от рода на: „Аз не чета романите на Пастернак, но ги отхвърлям“, съвременната тактика на Путин цели да представи западните идеи и да ги подиграва в същото време. Чуждестранни гости се канят, дори се насърчават да представят своята позиция и след това хорът на прокремълските гласове започва да ги осмива, без да дава на другата страна достатъчно време, за да отговори.

Доста често, програмата включва насочващи подсказки за насърчаване на руските правителствени позиции във външната политика, използвайки добрите стари техники на дезинформация. Например, в един от първите епизоди на „60 минути“, на публиката се зададе въпрос: „Дали припадъкът на Хилари Клинтън означава победа за Тръмп?“ Кадри, събрани от програмните редактори показаха как Хилари припада, препъва се, докато се качва на самолета, кашля неконтролируемо и много други. Олга Скабеева и Евгени Попов започнаха да гадаят за възможни диагнози: „Паркинсон, инсулт, Алцхаймер или просто умора?“ След това, влошеното здравословно състояние на г-жа Клинтън бе потвърдено със становището на скандалния бивш шеф на медицинската и санитарна инспекция на Русия, Генадий Онишченко. Владимир Жириновски беше абсолютно категоричен, че г-жа Клинтън е неспособна да бъде президент поради психическа непригодност. Тази дискусия приключи със следните резултати от анкетата на зрителите: 67% подкрепяха тезата, че припадъкът на Клинтън означава победа за Тръмп и 33% не бяха сигурни. Владимир Жириновски обобщи без никакви прекъсвания от водещите: „Хилари е змия в тревата, вещица. Ние имаме нужда от Тръмп, ние трябва да се борим за него! Ние трябва да изберем по-малката от двете злини.“

Доколко тази нова пропаганда на Кремъл е ефективна? Струва ли си усилията и цената този елемент на „хибридната война“? Предаването „60 минути“ има сравнително висок рейтинг и продължава да се излъчва 5 дни в седмицата, по време на най-гледаното време. Изглежда, че това е относително оживена (макар и с внимателна хореография) по своя формат дискусия, с участие на чуждестранни гости, които изразяват мнение, противоречащо на официалната правителствена линия и привличат обществеността. Очевидно е, че малкото относително независими от правителствената цензура медии в Русия открито презират тази програма и нейните продуценти. Например, по радиостанция „Ехото на Москва“, телевизионният критик Ирина Петровская характеризира Олга Скабеева като „кореспондент със специално предназначение (СпецНаз)“ и добави, че очаквада чуе от нея думи като: „Смърт за бесните кучета!“ Или нещо подобно. От друга страна също така е вярно, че тази програма е едно от много малкото места в най-гледаното телевизионно време, където руските зрители могат да чуят политическите възгледи на хора, неудовлетворени от официалните лъжи на Кремъл. В действителност, това е причината някои, ако не и повечето чуждестранни гости да приемат поканата на „60 минути“, та макар и за да играят ролята на „изкупителни жертви“.

И накрая, малко „Кремлинология“. На предаването „60 минути“ може да се гледа като индикатор за промените в официалната външнополитическа линия на Кремъл. Най-вече, когато е позволено на някои от западните гости или руските „лоши момчета“ да представят възгледите си, без обичайните прекъсвания и редактиране. Например, в предаването на 2ри февруари, опозиционният политик Леонид Гозман открито заяви, че всички руснаци са отговорни за продължаващата война в Украйна. Гозман каза, че ако Русия наистина иска, тази война може да завърши в рамките на няколко дни, без никакво кръвопролитие: достатъчно е да спре да поддържа корумпираните сепаратистки лидери. Той даде за пример град Славянск, който първоначално е бил превзет от сепаратистите, начело със скандалния полковник от ГРУ Игор Стрелков. След като бе отново завзет от украински военни части, Славянск се е върнал към нормален, спокоен живот. Това на пръв поглед противоречиво и анти-сепаратистко изявление, неочаквано се оставя в шоуто без да се редактира. Следователно, може да се предположи, че Москва се готви да жертва ЛНР и ДНР лидерите за някакви отстъпки от страна на Запада – вдигане на санкциите, например.