Новите златни мини на Европа

Някои от най-богатите европейски залежи на ценни метали в Европа се намират не къде да е, а в сметищата на Стария континент. Суровините в тях включват различни ценни вещества - от злато в смартфоните до кобалт в батериите за електрически автомобили.

Изхвърлените превозни средства, стари батерии, компютри, хладилници и други електронни и електрически съдържат в себе си материали на стойност милиарди евро.

Една нова база данни: urbanmineplatform.eu, следи и прогнозира потоците от материали в 30 европейски държави, проследявайки пътя им от продажбата до сметището.

"Това е една крачка напред в посока кръговата икономика", каза Паджел Лерой, координатор на проекта и ръководител на "ОЕЕО Форум" - организация с нестопанска цел в Брюксел, която насърчава рециклирането на отпадъци от електронно и електрическо оборудване. Там дори говорят за "сметищно миньорство"- добиване на ценни суровини от отпадъците.

Скоро всеки европейски гражданин ще притежава по около 250 килограма електроника, според оценка на ООН. Това е количество, 3,5 пъти по-голямо от средното тегло на възрастен човек. Наред с това на всеки европеец ще се падат средно по 17 кг батерии и почти 600 кг автомобили. Всичко това обещава ръст на електронните отпадъци, съответно и на ценните суровини, които сметищата крият.

Пропорциите на ценните метали ще се променят с развитието на различните технологични тенденции. С нарастването на продажбите електрическите автомобили ще се превърнат в нарастващ източник на материали като неодим, литий и кобалт през следващите години. С особена сила това ще важи за Норвегия, Франция, Германия, Великобритания и Холандия - страните, където електромобилите най-рано навлязоха на пазара.

Подобни тенденции на изменение на "сметищното миньорство" не са непознати. Отпадъчната мед, откривана в старовремските телевизори и монитори с електронно-лъчева тръба, достигна своя пик в Европа през 2011 г. и оттогава насам рязко намаля заради преминаването към телевизори с плосък екран и компютри. Източноевропейските нации обаче все още могат да бъдат "извор" на такава мед, казват изследователите. Така е, защото страните в региона са изостанали в прехода към плоски екрани. Те от своя страна пък съдържат други ценни материали като индий.

Проблем за връщането на всички тези ценни суровини в икономиката остава бързият темп на технологичното развитие. Бързите промени обезсърчават инвестициите в рециклирани системи и в т. нар. "сметищно миньорство". Това, което може да бъде много ценно сега, може да не струва нищо само след няколко години, обясняват специалистите.