Със сигурност откритата мраморна статуя на Хераклея Синтика е била на важна личност, би могло да бъде дори е на римски император. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика.

Той обясни, че видът „Тогатус“ е бил популярен за този период. „Самата тога е популярна римска дреха от VI век пр. Хр. Нейният първообраз е една етруска дреха, която е била по-малка. Тогата се е правила от голямо вълнено парче, дълго около 6 м и широко около 2 м. Увиването му е било трудно и сложно, като е трябвало да имаш прислужници, които да ти помогнат. Тъй като не е била много функционална някъде към I век пр. Хр. започва да губи своята привлекателност. Император Октавиан Август, опитвайки се да задържи римските нрави, налага носенето на тоги поне по време на официалните празници и на деловите срещи“, каза още доц. Вагалински. 

По думите му особено държавните мъже, по-изтъкнатите първенци в империята носели тога. „След неговото управление има известно възраждане, дори самият той многократно е изобразяван облечен по този начин. Затова по стилов анализ статуята може да се датира I или към средата на II век сл. Хр. Не по-късно, поне според мен, но тепърва престои да я проучвам по-внимателно. Статуята ще бъде реставрирана и консервирана от национални реставратори“, подчерта доц. Вагалински. Той заяви, че това, което може да се каже на този етап е, че е сравнително ранна. Освен това е много добре запазена и изкусно изработена. „Често ме питат дали мога да кажа къде е изработена – на място или от пътуващи майстори, които са работили на място. Това също е възможно, но на този етап не мога да дам отговор. Питат ме и кого изобразява.

Със сигурност можем да кажем, че важно лице – първо, защото е над човешки ръст, което се е правило за хора, които са издигнати сред обществото. Обикновено това са били управници, римски императори или губернатори и за първенци, които са били най-известни в съответния град“, коментира доц. Вагалински. Според него интересното е, че долу, до левият крак на статуята е изобразена една кожена кутия за свитъци, което показва, че това е бил човек на публичния, на обществения живот, интелектуалец, управник. 
„Дори има императори, които са изобразявани с такива кутии. Така, че бихме могли да кажем, че това е бил важен човек от самия град Хераклея Синтика, а като работна хипотеза дори се изкушавам да кажа, че това е бил Тиберий Клавдий Бакхий, за когото имаме информация от един по-ранно намерен надпис. А сега в друг надпис, който намерихме близо до статуята и е изцяло запазен – този човек отново е споменат като организатор на състезания, благодетел“, каза доц. Вагалински. Той уточни, че от този надпис се разбира, че градът Хераклея Синтика около 100-та година сл. Хр. по статут е бил толкова важен, колкото Тесалоника, Солун, защото е имало петима политарси, а Тесалоника има шест. Винаги бройката е указвала колко важен е града. „Тоест Хераклея Синтика и Тесалоника по това време са били едни от най-важните градове в тогавашната римска Македония. Така, че самият надпис е не по-малко интересен. Сега дали статуята е на Тиберий Клавдий Бакхий не мога да твърдя със сигурност. Това е само допускане на възможност. Подчертавам, че би могло да бъде дори на римски император. Знам, че изказването е силно, но е възможно, защото като иконография и изработка, тя пасва на изображението на римски император. Хубаво би било да имаме шанса да намерим главата, защото тя липсва“, посочи доц. Вагалиснки. 

Той добави, че статуята е пострадала – къде са положили главата и дали въобще са я положили ако тя е била в лошо състояние не е ясно, но се надява, че още тази година ще продължат разкопките. „Имам уверение и от премиера Бойко Борисов и от министъра на културата Боил Банов, че има шанс. Дано тогава успеем да намерим главата, защото тогава бихме могли да бъде по-категорични за лицето, което е изобразено“, отбеляза доц. Вагалински